Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Радулов: МВР повече е свързан с бандитите, отколкото да пази гражданите
  • Новини

Проф. Радулов: МВР повече е свързан с бандитите, отколкото да пази гражданите

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
radasduasdaslla.png

Кадър Нова

„След случая се с Милен Цветков и другите подобни случки вече никой не е учуден. Хората започват да възприемат, че МВР е повече свързан с бандитите отколкото да обезпечават гражданската сигурност.

Всички факти около инцидента с Милен Цветков говорят, че служители на МВР са забъркани в каква ли не престъпна дейност“, заяви в ефир проф. Николай Радулов, предаде Евроком.

„Очевидно е, че и този служебен министър константира сериозните проблеми във вътрешното министерство. Даже самите служители на МВР го знаят.

Не изпускай тези оферти:

Младите хора затова не искат да работят такава работа, тя вече не е престижна.

Допускам че екипът полицаи, които са се движели паралелно с катастрофиралата кола, са изпълнявали подобна функция неведнъж или може би сега са получили 200 лв. да ескортират пиян и дрогиран водач“, допълни той.

Още криминални:

Обвиняемият за поръчковото убийство на Станка Марангозова Иво Масларов е задържан в Германия и днес беше екстрадиран с полет до София, съобщи БНТ. Той е доведен син на бившата социална министърка и виден член на БСП Емилия Масларова, но не подържа никакви отношения с нея.

Масларов се укриваше от около година и е обявен за издирване от Интерпол. Смяташе се, че се е установил в Гърция, но явно е сменил местонахождението си. Бандитът е ползвал фалшив турски паспорт, твърди Lupa.bg

Припомняме, че бизнесдамата беше показно разстреляна от моторист пред дома си до столичната Окръжна болница на 10 октомври 2019 година. Разследващите задържаха като организатор на покушението офицера от НСО Борис Иванов, а като извършител на убийството – Петър Костов.

За поръчител е уличен Иво Масларов, който беше обявен за издирване с червена бюлетина на „Интерпол“ и европейска заповед за арест. Като мотив за мократа поръчка се сочи неуредени финансови отношения между поръчителя Масларов и жертвата Марангозова.

Според източници на „По света и у нас“, преди минути Масларов е отведен в ареста на Националното следствие и предстои прокуратурата да поиска постоянния му арест.

Припомняме, че 46-годишната бизнесдама бе убита на 10 октомври 2019 г. в столичния жк „Младост“. Тя беше застреляна в главата от преминаващ край паркирания й автомобил моторист, докато говорила по телефона с приятеля си Динко Геров. Трупът й бе открит именно от него, а до тялото на Станка имаше изкуствена бяла роза. Убиецът остави три гилзи на местопрестъплението, а проектилите бяха намерени в автомобила на Марангозова.

По-късно разследващите обявиха, че разстрелът е дело на организирана престъпна група. Поръчката за убийството дошла от Иво Масларов, който имал неуредени финансови отношения с Марангозова. Той обаче се укри и бе обявен за издирване.

Подполковникът от Националната служба за охрана (НСО) Борис Иванов пък разпределял задачите между участниците в групата, обяснявал детайлите, като той е приел и поръчката за убийството.

В колата му било намерено устройство за проследяване и подслушване. На съд като физически извършител на убийството е предаден Петър Костов. В хода на разследването са събрани доказателства, че на 10 октомври 2019 г. той е проследил жертвата до блок в столичния кв. „Младост“.

Спрял с мотоциклет до колата на жената, извадил букет с изкуствени цветя и почукал на стъклото на предната лява врата. Зад букета Костов държал пистолет със заглушител.

След като Станка Марангозова свалила стъклото, той произвел три изстрела. На жертвата били причинени три огнестрелни наранявания на главата, които довели до смъртта й. При изстрелите от букета се откъснал цвета на една роза, която паднала на асфалта.

Четвъртият обвиняем е Веселин Данов, по-известен като Весо Брадата, който според разследащите, е осигурил финансови средства, които чрез Иво Масларов са били предадени на подполковник Иванов и на стрелеца Петър Костов.

Брадата, Масларов и Иванов са предадени на съд като подбудители и помагачи в извършване на престъплението. За престъплението са били набавени пистолет и мотоциклет, който при оглед на 20 май 2020 г. е намерен с помощта на водолази във водоем край софийското село Чепинци.

46-годишната бизнесдама е била следена близо месец, включително с използване на технически средства – тракер за определяне на местонахождението й. Петър Костов е опитал да прикрие следите от престъплението като изгорил дрехите си.

След убийството престъпната дейност на обвиняемите е продължила.

Освен като подбудител и помагач в извършването на убийството, бившият служител на НСО е привлечен към наказателна отговорност за държане на наркотици и на боеприпаси, както и за участие в организираната престъпна група за разпространение на наркотични вещества.

В хода на разследването са разпитани над 50 свидетели, извършен е следствен експеримент и множество експертизи – съдебно-медицински, компютърно-технически, физико-химични експертизи и др.

За предумишлено убийство, извършено с користна цел и със средства, опасни за живота на мнозина, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да помогнем на Сашко! Баба ме гледа сама. Закусвам филия с мас, и на обяд не ядем, за да може да вечеряме
Next: Ето как опитните строители избелват фугите между плочките

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.