Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Радулов: МВР повече е свързан с бандитите, отколкото да пази гражданите
  • Новини

Проф. Радулов: МВР повече е свързан с бандитите, отколкото да пази гражданите

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
radasduasdaslla.png

Кадър Нова

„След случая се с Милен Цветков и другите подобни случки вече никой не е учуден. Хората започват да възприемат, че МВР е повече свързан с бандитите отколкото да обезпечават гражданската сигурност.

Всички факти около инцидента с Милен Цветков говорят, че служители на МВР са забъркани в каква ли не престъпна дейност“, заяви в ефир проф. Николай Радулов, предаде Евроком.

„Очевидно е, че и този служебен министър константира сериозните проблеми във вътрешното министерство. Даже самите служители на МВР го знаят.

Не изпускай тези оферти:

Младите хора затова не искат да работят такава работа, тя вече не е престижна.

Допускам че екипът полицаи, които са се движели паралелно с катастрофиралата кола, са изпълнявали подобна функция неведнъж или може би сега са получили 200 лв. да ескортират пиян и дрогиран водач“, допълни той.

Още криминални:

Обвиняемият за поръчковото убийство на Станка Марангозова Иво Масларов е задържан в Германия и днес беше екстрадиран с полет до София, съобщи БНТ. Той е доведен син на бившата социална министърка и виден член на БСП Емилия Масларова, но не подържа никакви отношения с нея.

Масларов се укриваше от около година и е обявен за издирване от Интерпол. Смяташе се, че се е установил в Гърция, но явно е сменил местонахождението си. Бандитът е ползвал фалшив турски паспорт, твърди Lupa.bg

Припомняме, че бизнесдамата беше показно разстреляна от моторист пред дома си до столичната Окръжна болница на 10 октомври 2019 година. Разследващите задържаха като организатор на покушението офицера от НСО Борис Иванов, а като извършител на убийството – Петър Костов.

За поръчител е уличен Иво Масларов, който беше обявен за издирване с червена бюлетина на „Интерпол“ и европейска заповед за арест. Като мотив за мократа поръчка се сочи неуредени финансови отношения между поръчителя Масларов и жертвата Марангозова.

Според източници на „По света и у нас“, преди минути Масларов е отведен в ареста на Националното следствие и предстои прокуратурата да поиска постоянния му арест.

Припомняме, че 46-годишната бизнесдама бе убита на 10 октомври 2019 г. в столичния жк „Младост“. Тя беше застреляна в главата от преминаващ край паркирания й автомобил моторист, докато говорила по телефона с приятеля си Динко Геров. Трупът й бе открит именно от него, а до тялото на Станка имаше изкуствена бяла роза. Убиецът остави три гилзи на местопрестъплението, а проектилите бяха намерени в автомобила на Марангозова.

По-късно разследващите обявиха, че разстрелът е дело на организирана престъпна група. Поръчката за убийството дошла от Иво Масларов, който имал неуредени финансови отношения с Марангозова. Той обаче се укри и бе обявен за издирване.

Подполковникът от Националната служба за охрана (НСО) Борис Иванов пък разпределял задачите между участниците в групата, обяснявал детайлите, като той е приел и поръчката за убийството.

В колата му било намерено устройство за проследяване и подслушване. На съд като физически извършител на убийството е предаден Петър Костов. В хода на разследването са събрани доказателства, че на 10 октомври 2019 г. той е проследил жертвата до блок в столичния кв. „Младост“.

Спрял с мотоциклет до колата на жената, извадил букет с изкуствени цветя и почукал на стъклото на предната лява врата. Зад букета Костов държал пистолет със заглушител.

След като Станка Марангозова свалила стъклото, той произвел три изстрела. На жертвата били причинени три огнестрелни наранявания на главата, които довели до смъртта й. При изстрелите от букета се откъснал цвета на една роза, която паднала на асфалта.

Четвъртият обвиняем е Веселин Данов, по-известен като Весо Брадата, който според разследащите, е осигурил финансови средства, които чрез Иво Масларов са били предадени на подполковник Иванов и на стрелеца Петър Костов.

Брадата, Масларов и Иванов са предадени на съд като подбудители и помагачи в извършване на престъплението. За престъплението са били набавени пистолет и мотоциклет, който при оглед на 20 май 2020 г. е намерен с помощта на водолази във водоем край софийското село Чепинци.

46-годишната бизнесдама е била следена близо месец, включително с използване на технически средства – тракер за определяне на местонахождението й. Петър Костов е опитал да прикрие следите от престъплението като изгорил дрехите си.

След убийството престъпната дейност на обвиняемите е продължила.

Освен като подбудител и помагач в извършването на убийството, бившият служител на НСО е привлечен към наказателна отговорност за държане на наркотици и на боеприпаси, както и за участие в организираната престъпна група за разпространение на наркотични вещества.

В хода на разследването са разпитани над 50 свидетели, извършен е следствен експеримент и множество експертизи – съдебно-медицински, компютърно-технически, физико-химични експертизи и др.

За предумишлено убийство, извършено с користна цел и със средства, опасни за живота на мнозина, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да помогнем на Сашко! Баба ме гледа сама. Закусвам филия с мас, и на обяд не ядем, за да може да вечеряме
Next: Ето как опитните строители избелват фугите между плочките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.