Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев каза до кога ще става за море и кога ще ни стане по-хладно
  • Новини

Проф. Рачев каза до кога ще става за море и кога ще ни стане по-хладно

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
hdgfghtrhtrhtrt.png

Лятото си върлува с пълна сила, ще продължи така до вторник-сряда. От сряда нататък ще се понижат температурите, но в рамките на няколко градуса. На 1 и 2 септември ще има освежителен дъжд и въпреки всичко температурите ще останат по-високи от нормалното.

Това каза в ефира на bTV климатологът проф. Георги Рачев.

За тежи, които за решили да ходят на море, нямат никакви проблеми, добави той.

Много голям пожар в района на Александруполис. Посоката на вятъра е от североизток, в резултат на това пожарът не достигна границата на България. Тези дни вятъра ще отслабне и пожарникарите ще си свършат работата. Там е страшно, има загинали хора, разкри Рачев.

Има граждански арести, за хора които взимат властта в ръцете си, които са насочени срещу мигрантите, които правят умишлени палежи, добави той.

При всички положения и в останалата част на Гърция, където има също много пожари, се разбра , че 99% са с човешко участие, волно или в повечето случаи с пълен умисъл, разказа Рачев.

“Това не се диша, това е тотално замърсяване. Хората, които се борят с пожарите са поставени пред много високи рискови фактори. Това е повърхностен пожар, горят горната част на дърветата, този пожат не се гаси. Разпространява се с 30 км в час. Само просеките му пречат.

Гори смолата, а не самото дърво”, каза още той.

Продължавайки с прогнозата Рачев прогнозира, че над Западна Европа е сравнително по хладно, а от юг идва топъл въздух. Балканите са затиснати от топла вълна.

Август месец е с градус 1.3 е над нормата, а спрямо миналия век е с 3 градуса над нормата, отбеляза още Рачев.

Климатологът коментира и бурята с градушка, застигнала Горна Оряховица.

“В Горна Оряховица проблема е сравнително локален, затисна ги ядро, релефът създаде възможност за това мощно отичане на водата. Днес мисля, че нещата ще се подобрят. Не се очакват съществени валежи. София – събота, неделя и понеделник говорим за 34-35 градуса.

Това си е съществена топлина. Във вторник ще започне да прониква по-хладен въздух. Сряда и четвъртък ще останат малко под 30 градуса. Сливен е едно от малкото мета където са изпълнени месечните норми на валежжите. Сухо е. В Югозиточна България в половинметровия почвен слой няма никаква влагха.

Слънчев бряг. Кой знае какво няма да настъпи до пети-шести. До 15 септември няма да се усети кой знае каква съществена разлика. Земята обаче е суха и всичко отива за затопляне на въздуха”, каза Рачев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно: Океанолог на БАН каза мръсна ли е водата в Черно море
Next: Айтос плаче за 19-годишния Емилиян, загинал в БМВ-то ковчег

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.