Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев каза до кога ще става за море и кога ще ни стане по-хладно
  • Новини

Проф. Рачев каза до кога ще става за море и кога ще ни стане по-хладно

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
hdgfghtrhtrhtrt.png

Лятото си върлува с пълна сила, ще продължи така до вторник-сряда. От сряда нататък ще се понижат температурите, но в рамките на няколко градуса. На 1 и 2 септември ще има освежителен дъжд и въпреки всичко температурите ще останат по-високи от нормалното.

Това каза в ефира на bTV климатологът проф. Георги Рачев.

За тежи, които за решили да ходят на море, нямат никакви проблеми, добави той.

Много голям пожар в района на Александруполис. Посоката на вятъра е от североизток, в резултат на това пожарът не достигна границата на България. Тези дни вятъра ще отслабне и пожарникарите ще си свършат работата. Там е страшно, има загинали хора, разкри Рачев.

Има граждански арести, за хора които взимат властта в ръцете си, които са насочени срещу мигрантите, които правят умишлени палежи, добави той.

При всички положения и в останалата част на Гърция, където има също много пожари, се разбра , че 99% са с човешко участие, волно или в повечето случаи с пълен умисъл, разказа Рачев.

“Това не се диша, това е тотално замърсяване. Хората, които се борят с пожарите са поставени пред много високи рискови фактори. Това е повърхностен пожар, горят горната част на дърветата, този пожат не се гаси. Разпространява се с 30 км в час. Само просеките му пречат.

Гори смолата, а не самото дърво”, каза още той.

Продължавайки с прогнозата Рачев прогнозира, че над Западна Европа е сравнително по хладно, а от юг идва топъл въздух. Балканите са затиснати от топла вълна.

Август месец е с градус 1.3 е над нормата, а спрямо миналия век е с 3 градуса над нормата, отбеляза още Рачев.

Климатологът коментира и бурята с градушка, застигнала Горна Оряховица.

“В Горна Оряховица проблема е сравнително локален, затисна ги ядро, релефът създаде възможност за това мощно отичане на водата. Днес мисля, че нещата ще се подобрят. Не се очакват съществени валежи. София – събота, неделя и понеделник говорим за 34-35 градуса.

Това си е съществена топлина. Във вторник ще започне да прониква по-хладен въздух. Сряда и четвъртък ще останат малко под 30 градуса. Сливен е едно от малкото мета където са изпълнени месечните норми на валежжите. Сухо е. В Югозиточна България в половинметровия почвен слой няма никаква влагха.

Слънчев бряг. Кой знае какво няма да настъпи до пети-шести. До 15 септември няма да се усети кой знае каква съществена разлика. Земята обаче е суха и всичко отива за затопляне на въздуха”, каза Рачев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно: Океанолог на БАН каза мръсна ли е водата в Черно море
Next: Айтос плаче за 19-годишния Емилиян, загинал в БМВ-то ковчег

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.