Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев каза ще ни навести ли сибирската мечка за Коледа и да яхваме ли ските
  • Новини

Проф. Рачев каза ще ни навести ли сибирската мечка за Коледа и да яхваме ли ските

Иван Димитров Пешев декември 8, 2023
kodfgkohfkdhkfghfg.png

Ще продължи да става все по-топло. От неделя, бавно, бавно и сряда и четвъртък ще стане доста топло. Нищо няма. Никакви фронтове. На някои места събота и неделя ще има мъгла, ниска слоеста облачност.

Това прогнозира в ефира на bTV климатологът професор Георги Рачев.

 

„Започва затоплянето, над Западна Европа ще стане доста топло за сезона. Ще продължи да вали. Алпите са пълни със сняг и нашите планини са пълни със сняг. Има много добри условия да започне ранен ски сезон. Най-добре е положението в Боровец и високата част на Тодорка“, каза още Рачев.

По думите му до сряда-четвъртък ни очаква леко затопляне, петък-събота пак ще има смесен валеж. Продължава да бъде малко по-топло от нормалното за сезона.

„Имаше една голяма сибирската мечка, която се прибра в Сибир и няма да дойде при нас поне до Коледа. Малко по-хладно време ще бъде над Балканите. Затоплянето ще продължи от понеделник, вторник сряда, дори и в четвъртък. В София ще стане 10-11 градуса“, обясни Рачев.

„Сутринта като идвах срещнах дежурните две снежинки. Да, на Петрохан е страшно, какво да очакваме когато вали. В Родопите Антон Байрактаров каза почна да вали, цяла нощ е валяло. Но там са над 1000 метра надморска височина. От Гоце Делчев до Хасково, тази част е валежна и малко над централна България, около Свищов и Пордим“, каза още той.

Според него до към 21 – 22 декември времето ще бъде нормално, невалежно време. Ледени дни ще има в Боровец. Ще бъде много студено, оръдията работят. Съобщиха, че ще отварят сезона на 15-и декември, всичко ще е наред за този ски сезон.

В Пловдив ще бъде топло – 10-11 градуса. В София ще има фион, после ще застудее.

„Морето изстина. Средиземно море е топло, доста по-топло от нормалното. Но нашето изстина. Декември е със къси дни, като падне и една мъгла действа доста подтискащо, но пък е месеца, в който става червеното вино, все пак трябва да има компенсация“, каза още Рачев.

В Добрич в събота и неделя ще има скок от поне 5 градуса, Валежи няма да има. Който може да избяга във високата планина. Там слънцето е много силно, а кислорода е буквално на буци, посъветва Рачев.

В Плевен ще има мъгла, ще има и затопляне от неделя нататък. Във Видин положението е същото. В сряда ще започне да вали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земята не спира да се тресе! 4 нови труса са регистрирани в България
Next: Няма ненаказано добро: Кои зодии си плащат скъпо за добротата?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.