Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев ни шокира: Такова нещо не се е случвало никога в историята
  • Новини

Проф. Рачев ни шокира: Такова нещо не се е случвало никога в историята

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
fsdgifhkdfgkhkfghkfg.png

Динамично време. Дъжд, малко слънце, после пак дъжд. Динамично, променливо и най-вече влажно време. Октомври месец бе най-топлия месец в историята. Това каза за времето проф. Георги Рачев в ефира на bTV. 

През България ще мине сравнително слабо изразен циклон, който на отделни места ще доведе до сериозни валежи от порядъка на 20 и повече литра на квадратен метър. Ще вали на много места, каза още той.

 

Продължаваме да сме топлата част на Европа, но това ще се промени от сряда, Западна Европа ще стане по-топла, а ниските температури ще дойдат при нас. В Източна България обаче ще продължи да бъде топло с двуцифрени температури. В София ще стигнат до 13 градуса. След сряда ще започне да отиваме към нормалните температури, характерни за ноември месец, прогнозира още климатологът.

Днес във Видин, в котловините на предбалкана, в Кюстендил, Драгоман, има отрицателни температури. В Стара Загора температурата ще е 17 градуса, съобщи той.

„След това ще започне леко захлаждане. Югоизточната част на България обаче ще остане с температури над нормалното за месеца. Понеделник отново валежи и в Южна България ще вали повече. На морето все едно, че сме май месец – 19 градуса ще достигне температурата. Възможност за прегърмяване, ще вали. След това ще се установи време, по близко за това на ноември“, прогнозира още Рачев.

По думите у в понеделник времето ще бъде по-мрачно. „Питейните язовири са добре. Другите язовири са с по-малка запълняемост. Няма как да наваксаме, но тези валежи са много добре за есенниците, защото ще поникнат и закалят преди зимата“, отбеляза той.

В Русе ще бъде топло, в понеделник ще има застудяване. До колкото е застудяване – 17-12 градуса. Плевен е типичния представител за континенталния климат.  В понеделник най-ниските температури ще продължат, но максималните ще са двуцифрени. След петък започва истински студеното време, температурите ще са едноцифрени, разкри Рачев.

Що се отнася до глобалното затопляне, проф. Рачев обясни, че в Западна Антарктида затоплянето е най-голямо. Дори и останалата част на Антарктида е с по-високи температури от нормалното. Европа и канадската част на Аляска също са с много високи температури. Ел Ниньо прави температурата на океана с градус и половина над нормата.

В България времето през октомври е било с 6-7 градуса над нормата. За Сибир, където вече трябва да е много студено, а там е много топло с температури над нормата от порядъка на 8-10 градуса. „Това няма как да се преодолее. Ако ноември и декември са с нормални и малко по-високи температури, а такива са прогнозите, то може да се окаже , че 2023 година е най-топлата в историята, откакто се води статистика“, направи извод Рачев.

Аномалиите са много съществени за цялата Земя. Трябва много сериозно да се замислим на къде вървим, призова той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изцедете 1 лимон, добавете 1 супена лъжица зехтин и ще ме помните до края на живота си
Next: Нов тотомилионер у нас! Печалбата е огромна, ето в кой град е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.