Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев обяви най-чаканата новина, каза в коя част на България ще е рай
  • Новини

Проф. Рачев обяви най-чаканата новина, каза в коя част на България ще е рай

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
sdfvdskmfvkdfvkdfv.png

От неделя примката се разхлабва и започва затопляне. в неделя ще скочим с едни 4 градуса. Това прогнозира проф. Георги Рачев в ефира на bTV.

По думите му до тогава ни очаква общо взето студено време, като в планините ще е рай.

„В понеделник поредният фронт, който се очаква да мине през България. Очакват се топъл, студен, топъл студен, едно накъдряне, което ще доведе до валежи, но няма да се образува нещо по-сериозно. Валежите ще са предимно в Североизточна България, а на местата над 500-600 метра те ще са смесени от дъжд и сняг, каза той.

После температурите ще се повишат. Дамите ще бъдат малко от малко доволни“, коментира климатологът.

Според него в понеделник температурите и на континента ще се повишат. „Европа бавно се размразява – Германия, централна Чехия бяха замръзнали, в Париж беше мазало – по 1-2 см. сняг, вече и там се стопли. Общо взето топлично е на континента. Студът избяга малко като кобилица. Когато в Европа е топло, в Северна Америка е студено“, каза още той.

„Продължават да са отрицателни температурите в София. Петък-събота са ледените дни. Но дали са – 1 или 1 градуса, студът е почти един и същ. От неделя затопляне. Положителни, макар и не много високи температури. От четвъртък температурите ще са с двуцифрен резултат.

В Сандански – преваляване в понеделник. Който отива в Боровец да не очаква, че ще растат розите, а да очаква купища сняг. В понеделник, когато ще преминат процесите, ще има превалявания. Но въздухът е чист. И в София въздухът е чист, не го виждаме“, каза още експертът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ТЪЖНА ВЕСТ: Почина един от най-славните български спортисти
Next: Истината лъсна: С това е било наблъскано сиренето, което сме изяли миналата година

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.