Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф.Рачев пак отложи кучия студ – ето какъв обрат с времето ни чака в следващите дни
  • Новини

Проф.Рачев пак отложи кучия студ – ето какъв обрат с времето ни чака в следващите дни

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
racacascashpasohas.jpg

С такава прогноза за времето ни посрещна тази сутрин проф. Рачев в ефира на bTV.

Да поговорим за Чарли – един огромен антициклон, който има една извивка, по която в момента нахлува един студен въздух, който ще обхване България. Ще вали, на някои места ще стигне и до 10-ина литра, а във високите части на планините може би ще завали и сняг.

Но все още е топло, рано е за формиране на трайна снежна покривка, която да облагодетелства любителите на ските.

 

Не изпускай тези оферти:

Утре може в сутрешните часове да прокапе. Мрачно време ще е. Ще бъде хладно, но дори и с тези температури, средната денонощна температура едва ще се доближи до нормата. Следващите дни ще е по-топло от нормалното, с повече слънце, хубаво есенно време.

В Пловдив нещата малко ще се забавят. Утре ще бъдат по-ниски температурите и после понеделник, вторник и сряда – топло време. Няма отрицателни температури, каквито ще има през втората част на ноември, но не е нещо ненормално.

В Хасково събота и неделя ще бъде по-мрачно, евентуално с повече валежи. Хубаво време от понеделник нататък.

Във Варна ще бъдат 14-15 градуса, а във вторник ще проникне малко по-хладен въздух по източната периферия на Чарли. Морето обикновено балансира.

В Шумен не могат да се очакват големи разлики в температурата, там ще бъде малко по-хладно уикенда, но първите три дни от седмица температурите ще бъдат отново няколко градуса над нормата.

Във Велико Търново също ще бъде по-хладничко. Първата половина на седмицата очакваме малко по-южен вятър. Днес и утре, в предбалкана особено, е напълно възможно да се натрупат и 20 литра.

От неделя времето се оправя по планините, където нищо чудно вече да има 10-25 см. нов сняг.

Проф.Рачев показа и кадри от много интересно атмосферно явление, което коментира така:

 

„Това е много рядко явление. На височина 20 километра, насочено е нагоре. Защо? Как? Това просъществува 3-4 десети от секундата, изключително интересно е и много рядко може да се снима. А над него има едни червени елфита, които са още по-високо. Земята е пълна с изненади.“

Continue Reading

Previous: Простреляха в главата мъж на Женския пазар в столицата
Next: Една провалила се жена: Останах абсолютно сама, без дом, без пари, без дори и лъч надежда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.