Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев прогнозира: Солунска зима ни връхлита през януари
  • Новини

Проф. Рачев прогнозира: Солунска зима ни връхлита през януари

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
zimasdkasdoas.png

„Нова година, Богоявление, Ивановден ще посрещаме с пролетни температури. Никакъв лед няма да разбиват калоферци в Тунджа за прочутото хоро на Йордановден тази година. Пловдив ще посреща празника с температури 12-13-14 градуса максимални температури при 2-3-4 градуса минимум. Така ще е докъм 10-12 януари, в средата на Голям Сечко, известен в миналото със студовете си.

 

Топла Коледа и Нова година не е нещо изключително у нас. В последните 20-30 години дори това е нещо като тенденция – през 2010 г. в Пловдив и София на Нова година темпарутирите бяха плюс 18 градуса“, това заяви климатолог номер 1 на България проф. Георги Рачев.

„Проблемът не в това, че декември си отива с 3.3 градуса по-топъл от нормалното, а в това, че топлото време продължава твърде дълго време. Декември си отива много топъл, периодите с над нормалните температури станаха много дълги, до десетина дни.

Не изпускай тези оферти:

Според средносрочните прогнози докъм 10-12 януари не се вижда студ, снеговалежи, напротив – времето остава раннопролетно, дори с положителни сутрешни температури, дори в София. Ето това е феномен, който не е наблюдаван до този момент“, обяснява експертът, цитиран от „Марица“.

„По планините няма сняг не само в България. Според германски учени в Алпите при връх Цугшпитце снегът е с 8 м по-малко от обикновено. Топло е и в цяла Европа.

Според британската метеорологична служба смята, че след излизане на окончателните данни 2022 г. може да се окаже най-топлата година за Обединеното кралство.

Става по-топло, въпреки че имаме Ла Ниня – феноменът в екваториалната част на Тихия океан. Тази по-хладна вода, която господства над огромна територия, ще си отиде и на нейно място трябва да дойде Ел Ниньо, по-топла вода. Има много голяма вероятност 2023 г. да се окаже рекордна по високи температури, дори най-топлата досега.

Кога точно ще завали сняг е трудно да се каже. Но засега и в планината няма сняг. Надяваме се към средата на януари да завали, но не знаем дали ще се случи“, каза климатологът.

„Ще се случи това, което наричаме Солунска мека зима, но основание за тревога няма, хората се радват на топлото време, не се сбъднаха заплахите за бомбастични сметки за парно и ток“, смята проф. Рачев.

Цитира свой приятел, който досега спестил 3 кубика дърва заради високите температури. Нямало опасност и трайните насаждения да започнат вегетация заради ниското слънце, есенниците били добре засега. Заради липсата на поледици е по-малък и броят на пострадалите по пътищата, констатира климатологът, известен с чудесното си чувство за хумор.

„Високите температури и липсата на сняг обаче са проблем за зимния туристически сезон. Той е започнал, туристите са дошли, но не могат да карат ски. Високите температури не позволяват и да работят оръдията за сняг. Дано завали, за да помогне на туризма“, казва проф. Рачев.

Кой е той? 

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-сетне: Зимата идва с пълна сила! Ето кога ще натрупа яко сняг
Next: Рязка смяна: Юксел Кадриев напуска bTV, вижте какво ще работи

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.