Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев със зловещо предсказание за времето: Това ще влезе в новините
  • Новини

Проф. Рачев със зловещо предсказание за времето: Това ще влезе в новините

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
zxfdsgdgrthfghfgh.png

Изпращаме топъл месец. И ако това продължи и ноември, а и декември, това означава, че тази година може да се окаже най-топлата в метеорологичната история на България.

Вървим към много, много топло, а кога ще вали сняг… ще вали… някога. Така започна прогнозата си за времето проф. Георги Рачев тази сутрин в ефира на bTV.

 

Погледнете това огромно животно, този циклон – заради него ще духат катастрофални ветрове в цяла Западна Европа – Великобритания, Франция, Дания… и сигурно този проблем ще влезе в новините. А ние ще си останем в топлото, само ще стане по-валежно, особено в четвъртък.

По-обилни валежи ще има в източната част на България. Ще окаже влияние и в събота, и в неделя в България. Като цяло октомври си отива много сух, добави още прочутият климатолог в типичния си колоритен изказ.

В София температурите са доста високи. Не знам колко хора ще отидат да гласуват в неделя в столицата, ще бъде интересно с тези 30% от 30%, малко станахме като в Швейцария – малко хора гласуват, а другите се съгласяват с тяхното мнение, но в неделя следобед в София има малка вероятност да вали. Дъждът ще е в събота почти в цяла България.

Във Варна също ще бъде доста топло. Така се очертава поне до 7-8-ми ноември, когато ще има едно захлаждане – ще бъде 12-17 градуса, ако това може да се нарече захлаждане за този период от годината, но така или иначе това са малко по-нормални температури за ноември.

Що се отнася до Плевен, където, знаем, хората страдат от воден режим, за съжаление не мога да зарадвам много плевенчани. Там трябва да вали по-дълго, за да се прекъсне засушаването. Но ще превали, все пак.

Като цяло цяла Европа е в червено, над нормата. И ние попадаме в това число. И това е и за ноември, и за декември, дори за януари, за шест месеца напред. Код червено! Не знам какво ще правим с този нагнетен газ, толкова топло ще бъде.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте как дописват бюлетините, като мислят че камерата не работи
Next: Извънредна ситуация в един от тузарските квартали в София

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.