Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев: Феноменът Ла Ниня може да удари България, ето какво ще ни се случи
  • Новини

Проф. Рачев: Феноменът Ла Ниня може да удари България, ето какво ще ни се случи

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
svdfbfgbfnghfnghjmhj.png

Проф. Георги Рачев е най-добрият български климатолог. Покрай все по-високите температури, не особено характерни за края на март и началото на април, той бе помолен да даде повече информация за явленията над нашата страна. 

По думите му пясъкът от Сахара може да се окаже вреден за здравето на българите, а една от последиците от него е появата на кашлица.

 

Това не е всичко. Според него има голяма вероятност климатичната картина у нас да се промени от феноменът Ла Ниня.

Какво време ни очаква през следващите  дни, да приготвяме чадърите или вече да вадим окончателно летните дрехи. Отговорите на тези въпроси ще разберете от следващите редове от интервюто на проф. Рачев:

– Проф. Рачев, данните показват, че през 143 дни от миналата година у нас е имало пренос на въздушни маси с пясък от Сахара. Увеличава ли се честотата на това явление или е в рамките на нормалното?

– Пясъкът от Сахара не е нещо, което можем да спрем. Този пренос се е случвал милиони години преди съществуването на човека и ще продължи, докато този тип атмосферна циркулация, характерен за Европа, се запази.

Сахара е на юг от нас и когато има пренос от юг-югозапад, винаги над територията на Европа достигат такива фини прахови частици, тъй като Сахара е най-голямата континентална пустиня, заема огромно пространство и по размери е почти колкото нашия континент.

Под действието на слънцето и на вятъра скалите там се разрушават и водят до формирането на този фин прах.

Тези частици са много малки и практически изграждат така наречените пясъчни бури. Част от тези частици са толкова малки и потокът е достатъчно силен, че преодоляват няколко хиляди километра и нахлуват на територията на Европа. Преди няколко дни цяла Франция и Пиренейския полуостров бяха обхванати от такъв прах.

Преди повече от седмица той обиколи и половината Европа, стигна до Хамбург, на някои места и до Великобритания, а след това обхвана и Балканския полуостров.

Имаше моменти, в които над България концентрацията на фини прахови частици достигна 350 микрограма на кубически метър. Слънцето изглеждаше премрежено и видимостта рязко падна.

Този прах започна да се утаява върху повърхността на земята. Това явление е видимо и ще продължи да го има. Въпросът е, че малко се увеличи честотата му, което е свързано единствено и само със спецификата на атмосферната циркулация. Ние затова се радвахме на една изключително топла зима, пролетта също е топла.

Над Балканския полуостров от юг-югозапад се пренася топъл въздух, една част от него е с тези фини прахови частици. Те имат силикатен произход, т.е. това са разрушени скали. Самият силикатен прах е като фин тор за почвата, защото носи със себе си минерали, и то в усвоими малки количества, които са ценни за растенията.

– Тези фини прахови частици отразяват ли се на здравето ни?

– Този прах не е проблем за човешкия организъм. Проблемът е, че той прониква в белите дробове, и то в алвеолите. Евентуално може да предизвика кашлица и сухота. Това е все едно работите в един цех за прах за пране или в един цех за цименти.

Същото е в една мина, без значение дали се добива руда или въглища. Замърсяването там от фини прахови частици е няколко десети пъти по-голямо.

В такива случаи страдащите са хората, които имат астма и имат някакви проблеми с дихателните пътища. Това е едно обикновено физическо замърсяване на въздуха.

По-опасното е, когато върху тези фини прахови частици полепнат нашите антропогенни замърсители – от химическата промишленост и от цветната металургия.

В такива дни не само медиците, но и аз като човек, който се занимава с наука, препоръчвам на всички читатели да не се занимават с физически упражнения.

Когато човек прави сутрешен джогинг, когато тича и спортува, вентилира много повече въздух през белите дробове, отколкото, ако седите и си пие бирата или кафето. Карайки колело, вие приемате повече фини прахови частици, отколкото, ако си седите вкъщи.

Всички хора с астма и проблеми на дихателните пътища е добре да си седят вкъщи.

– Тези дни не са малко.

– Да, така е, така се случва. Това е все едно да се опиташ да избегнеш пясъчната буря в Сахара. Аз съм бил в две такива и няма спасение. Мокри кърпи и чаршафи слагахме между прозорците и фината прах полепна по тях.

В прахта от Сахара няма нищо опасно. По-опасното са газовете от автомобилите, промишлеността и градския прах, който се утаява между тротоара и пътното платно.

Ако не се измие и не влезе в канализацията, ако минеш с колело, тротинетка, да не говорим за рейса и трамвая, този прах, веднъж утаен, се вдига обратно в атмосферата, попада върху дрехите, а една част от него и в белите ни дробове.

Така че улиците и градската среда трябва да се мият. През лятото много хора са виждали така наречените прашни дяволи по пътеките и селските пътища.

Те са съставени от прах, който се вдига от топлия въздух. Тракторът в нивата оре и зад него се стеле една пелена от фини прахови частици, които попадат в атмосферата.

Въздухът е еднакъв за всички – няма за министър-председател, няма за вестникар или пък въздух за професор (смее се). Свободата и чистотата на въздуха ни правят равни.

– Какво време ни очаква през пролетта?

– Първо искам да кажа, че се радвахме на изключително топла зима. По много показатели тя превъзхожда дори прословутата топла зима през 2006-2007 година. Тя е уникална, защото практически е на първо място по топлина и брой на дните над определени градуси.

В един шеговит тон искам да кажа, че непрекъснато зимите ни стават все по-топли и по-топли, но затова път сметките ни за отопление стават все по-големи и по-големи. Което е абсолютна истина.

Пролетта също до този момент е уникална поради простата причина, че отминалият март беше много топъл. Един от най-топлите в документалните измервания на България.

Същото се отнася и за Германия и Франция. Цяла Европа беше топла. Тази пролет се различава от поредицата от 5-6 пролети, когато времето беше хладно и дъждовно, имаше повсеместни слани и измръзване на плодните дръвчета. Март беше с повече от 3 и половина градуса над нормата.

Април се движи също с 3 и половина градуса над нормата. Дотук се очертава един интересен период не само в Европа, но и в целия свят с наднормално топло време.

– Как се обяснява това топло време от научната общност?

– Това се обяснява до голяма степен с втората година на климатичния феномен Ел Ниньо ( от испански – момченцето). Има вероятност, ако продължава в този стил, 2024 г. да бъде абсолютен първенец с най-високи температури от времето, когато са започнали първите метеорологични измервания в света.

Има обаче и едно друго виждане, към което аз клоня, а то е, че 2024 година ще бъде топла и ще бъде от поредицата топли години, но няма да е най-горещата. От новото хилядолетие насам са отчетени най-топлите години в световната метеорологична история.

На мястото на климатичния феномен Ел Ниньо, който се изразява с аномално затопляне на повърхностната океанска вода в екваториалната част на Тихия океан, от този месец трябва да се наблюдава така наречената неутрална фаза. Водата трябва да бъде с такава температура, каквато е многогодишната температура в този район.

Към май тази неутрална фаза трябва да заема все по-големи и по-големи територии. Към май трябва да изплува антиподът на Ел Ниньо – Ла Ниня (от испански – момиченцето).

На мястото на тази по-топла океанска вода за един-два месеца се достига до нормална температура на водата и след това от дълбините на Тихия океан излиза по-студена вода с около 1 градус, а някои от анализаторите посочват дори 2 градуса по-студена вода от нормалното.

– До каква промяна може да доведе Ла Ниня?

– Ла Ниня всъщност е студената фаза на това природно явление. Тези няколко десетки милиона квадратни километра с по-студена вода от нормалното ще сформират едно охлаждащо действие на приземния слой въздух.

Ще се променят силата и териториалният обхват на пасатите, а оттам ще се промени и общата атмосферна циркулация над голяма част от Земята. Тя няма да е нещо невиждано, но това ще доведе на някои места до увеличаване на валежите.

Ла Ниня ще доведе до не толкова високи глобални температури на приземния слой въздух и оттук има едно предположение, че 2024 година ще бъде с високи температури, над нормалното, но няма да може да достигне тези екстремни стойности и да стане като най-горещата 2023 година.

Това можем да го кажем с по-голяма сигурност в края на май и през юни , когато ще се види колко голям е териториалният обхват и колко интензивна е Ла Ниня.

– Може ли да погледнем по-далече – какво ни очаква през лятото?

– Учени от Европа и Америка дават прогноза за лятото над Балканите, което ще да бъде с около 1 градус по-топло от нормалното, което означава, че това лято ще прилича много на миналогодишното.

А отминалото лято у нас беше много хубаво, топло и приятно, с нормални температури, имаше периоди на топли вълни, но те не продължаваха страшно много. Някъде се отчетоха един-два местни рекорда за съответния ден, но нямаше нищо фрапиращо и екстремно. Не се наблюдаваха продължителни суши.

Засушаването, което е характерно за втората половина на юли и август, беше в рамките на нормалното. Лятото продължи, ако си спомнят читателите, и септември, та отнесе и октомври.

Валежите, които се очакват през юни, юли и август, са в нормата и може би за края на август се очакват 10% по-ниски валежи.

Трябва да се знае, че предсказването на времето особено за дълги периоди невинаги е точно и сполучливо. Все още имаме да се учим.

Това е той:

– Преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

– Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

– Автор е на десетки научни статии и трудове

Интервю на „Телеграф“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За 15 години в Стани богат такова нещо не бях чувал: Участник изуми Ники Кънчев
Next: От дядо ми ги знам: Хитрините за засаждане на домати – растат над 2 метра, сочни, едри и ароматни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.