Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев: Чака ни взривно затопляне! Разминахме се със зимна аномалия!
  • Новини

Проф. Рачев: Чака ни взривно затопляне! Разминахме се със зимна аномалия!

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
dfvdsfvksdbkgfkbgfb.png

Един месец преди да посрещнем астрономическата пролет, денят е вече почти 11 часа. А скоро през България ще тичат един след друг някакви средиземноморски циклони, които ще пообъркат малко времето. Това заяви проф. Георги Рачев.

„В събота в страната нахлува по-хладен въздух, но пък после от юг се изнася по-топъл въздух и пак ще започваме да мечтаем за джапанки и слънце. Днес и утре малко по-хладно, но с един постоянен ветрец.

От четвъртък започва едно хубаво взривно затопляне“, обяви още проф. Рачев в сутрешния блок на bTV.

Той поясни, че като за февруари градусите са доста над нормата, с около 5-6 градуса.

„В София от петък ще стане доста топло. До 27-28-ми февруари ще е така, после ще стане едно леко объркване с времето, ще захладнее, но мъничко.

В Пловдив пък ще е още по-топло и без валежи, така че всички могат да се разхождат на воля и без притеснение. Целият февруари не сме изпълнили и 25% от валежите и като цяло се очерта като доста сух месец.

В Стара Загора също ще е топло. Не бива никой да се колебае дали да излиза на чист въздух навън. Но и да капнат 2-3 капки дъжд, не е страшно, няма да се разтопим„, все пак предупреди Рачев.

„Морето остава 7-8 градуса, традиционно за този период от годината, и ще охлажда температурите. Но, както казах, сме с 5-6 градуса отгоре за този период от годината и ако не беше ноемврийската и малко от януарската снежна обстановка, щяхме да се разминем без сняг тази година.

Във Велико Търново също остава много топло, особено през събота и неделя.

В Австралия обаче, ако погледнем, има огромни горещини. В Пърт е цели 41 градуса! А наситеното розово говори за 50 градуса.

 

Тази година Австралия засега е пощадена от пожарите. Много често превантивно се палят ниските треви и се прекарват по определени зони, за да не може, ако случайно, не дай си Боже, възникне горски пожар, да се прехвърли на други територии.

Но горският пожар, особено повърхностният, се разпространява с 30-40 кв в час, нищо не може да го укроти. Това променя и местообитаването на хиляди животни, да не говорим, че много от тях загиват“, каза проф. Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как сами съсипваме батерията на телефона – ПЕТ безумни неща, които НИКОГА не трябва да правите с него
Next: Проф. Рачев предрече нещо невиждано, но събуди голям страх

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.