Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев шокира: В сряда в този наш град живакът ще удари 45 градуса, добрата новина е друга
  • Новини

Проф. Рачев шокира: В сряда в този наш град живакът ще удари 45 градуса, добрата новина е друга

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
gasyysdytsdtsdd.png

Днес вероятно ще е най-топлият ден в годината, а утре около 15 часа в района на Карнобат ще имаме 45 градуса. Това каза пред bTV климатологът проф. Георги Рачев.

„Над цяла България времето днес ще бъде много топло. Утре също ще е жега, но в източната половина на родината ни, докато в западната леко ще започне да прониква по-хладния въздух. Затова на картата ще се появят оранжеви петна с температура до 25 градуса, а в източните райони и до 30 градуса“, добави той.

След като водещият Златимир Йочев се пошегува, че с този червен цвят на картата сме заприличали на африканска страна, професорът посочи посоката, по която се движи топлият въздух и и уточни, че в Италия температурите са достигнали 48,2 градуса.

„Това е само на 0,6 градуса от рекордната жега в Сицилия. Този горещ въздух отива на изток, след което ще нахлуе в страната ни малко по-хладен атмосферен фронт, който ще освежи нещата. Това ще стане в четвъртък и в петък сутринта“, добави той.

„Днес в Дунавската равнина ще бъдат измерени много високи температури – около 40 градуса. Не очаквам да бъде подобрен някой национален рекорд“, заяви проф. Рачев.

“Студеният фронт ще мине утре вечер през България. Ще има гръмотевици, но валежите ще са сравнително малко и ще са в източната част на България. Хубавото е, че ще мине през нощта. Максималните температури обаче ще паднат с 10-12, а на някои места и повече“, уточни той.

“Утре също ще бъде топло, но в източната половина, в западната лека-полека ще започне да прониква този хладен въздух. Хладният въздух ще освежи малко нещата. Това ще бъде в четвъртък и петък”, обясни той.

“Утре е точно времето – в 15 ч., когато има в района на Карнобат ще има едни 45 градуса”, каза климатологът.

“Лично аз не очаквам да бъде подобрен някой национален рекорд, дори за отделен град”, подчерта той.

„Преди няколко дни край морето имахме светлинно шоу. Пак може да видим някоя мълния. Георги, който бе ударен от мълния на плажа в Бургас, се възстановява. Мисля, че той не е поразен от мълнията. Тя е паднала много близо до него, но взривната вълна от нея създава ужасяващ ефект“, коментира климатологът.

„Установява се чудесно време за плаж и релакс – 24-26 градуса е температурата на водата. Тя е чиста“, каза още той.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Така се приготвят домати за зимнина: Имат трайност до 2 години и могат да се добавят към всяко ястие
Next: Градушка като Бомби по половин кило: Има ранени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.