Атлетката поставя световния си рекорд с болки в кръста.
Световният рекорд на Стефка Костадинова не дава мира на спортисти и учени вече 35 години.
Проф. Волфганг Рицдорф и асистентите му Антон Конрад и Микаела Лох от Германския спортен университет в Кьолн наскоро публикуваха 41 страници анализ на скоковете на примата в световната лека атлетика, които водят до изумителни резултати.
Всъщност рекордът на Костадинова от 209 см идва при една от най-ниските височини, на които Стефка се извисява във финала на световното първенство по лека атлетика през 1987 г.
Според научния труд всеки скок се състои от три компонента: подход – от момента, в който атлетът стартира към летвата до стъпката (TD) за отскок; отскок – от момента на TD до момента, в който отскачащият крак се отделя от земята (TO); летеж – от момента на ТО до приземяването.
От биомеханична гледна точка височината се разделя на три: Н1 – височината от центъра на масата на спортиста (СМ) към момента на отскок; Н2 – разликата между максималната височина на СМ на спортиста по време на летежа и Н1; Н3 – вертикалната разлика между Н2 и височината на летвата.
Така компютърният анализ показва, че
опитът на височина
от 204 см е бил
феноменален – рекордът е трябвало да стане 226 см. Н1 е 115 см, Н2 – 100, и Н3 – 11. Направо извънземен скок, отбелязват учените. Следва неуспешен опит на 206 см, който също е общо на изключителните 222 см (117,97,8). Височината е преодоляна от втори опит, с което е осигурен и златният медал със скок от 218 см (117,95,6). Следва неуспешният опит на 209 см, който е само на 207 (117,91,-1). И рекордът всъщност е със скок от 215 см (116,96,3), но с перфектна техника.
Най-важният компонент при Костадинова е нейната скорост. В Рим тя се движи между 4,26 и 4,37 м/сек, като при поставянето на рекорда е 4,34. Според авторите на изследването само след година на олимпиадата в Сеул Стефка достига 4,46 м/сек, което според тях е тази на мъжете в дисциплината. Последната стъпка е направена със 7,1 м/сек.
Времето за отскок на Костадинова също е изключително. Тя се задържа при отскока на земята невероятните 140 хилядни от секундата. Всичко това води до рекорда.
Рецептата на рекорда според самата Костадинова е проста. Конкуренция. Битката с Тамара Бикова от СССР е уникална, като се пренася на височини много близки до върховото постижение. Отделно е и вътрешната. В Рим българската атлетика записва рекордните три финалистки в една дисциплина. Освен Стефка във финала скачат и Светлана Исаева-Лесева, и Людмила Жечева-Андонова. Нещо, което няма да се повтори повече в историята на този спорт у нас. СССР има три скачачки – освен Бикова в сектора са още Лариса Косицина и Людмила Авдеенко, САЩ са с две – Луис Ритер и Колийн Сомър, а останалите са с по една – бронзовата медалистка Зузане Бейер от ГДР, Силвия Коста от Куба, Хайке Радецки-Хенкел от ФРГ и Натали Божендер от Франция.
От Рим самата тя лично е атакувала върховото си постижение 18 пъти. Безуспешно. Както и за останалите нейни съпернички, както и за наследничките им. Всъщност
на височина от 206
см и повече има
само 22 успешни
скока, 10 от които са
на Костадинова
Интересното е, че Стефка никога не е скачала рекордни височини на тренировка. Така преценил нейният наставник Николай Петров. Най-високата летва, която е преодолявала по време на занимание, е 207 см. Това става по време на аклиматизацията във Вашингтон за олимпийските игри в Атланта през 1996 г. “За да ми се кара за техниката”, с усмивка си спомня Стефка.
Рекордът на Стефка от Рим е уникален и с това, че е най-дълго запазилият се в дисциплината въобще в нейната история. А тя стартира на 20 май 1922 година в Синсбъри по време на световните атлетически игри за жени. Тогава американката Нанси Вурхис преодолява цели 146 см.
Преди появяването на Стефка в сектора за скок на височина най-дългият период между световни рекорди е 10 години, 1 месец и 17 дни. Това е между невероятните 191 см, които скача румънката Йоланда Балаш на стадион „Васил Левски“ на 16 юли 1961 година и 192 см на австрийката Илона Гусенбауер във Виена.
Балаш е и атлетката, която е правила 13 поправки на световния рекорд в скока на височина, като и веднъж е изравнявала най-доброто постижение на планетата. След нея е великата Розмари Вищас-Акерман от ГДР, която има само 5.
Акерман обаче е тази, която единствена успява да го подобри с цели 3 сантиметра и го прави от 197 на 200 см. След тази височина само Людмила Жечева-Андонова успява да го поправи с 2 см разлика – от 205 на Тамара Бикова до 207. Всички останали рекорди са само с 1 см разлика.
България има три спортистки, които са поставяли световен рекорд в скока на височина – Стефка, Йорданка Благоева и Людмила Андонова. По този показател пред нас са само САЩ и Великобритания. Те имат по пет. Последният на американките обаче е от 1 септември 1956 година, когато Милдред Макданиъл-Сингълтън преодолява 176 см. На Великобритания пък е малко преди това, когато на 5 май същата година Телма Хопкинс скача 174 см. Нидерландия и СССР имат по две световни рекордьорки, а Канада, Южна Африка, Швейцария, Румъния, Китай, Австрия, ФРГ, ГДР и Италия – по една.
Реално България е
държавата, която
държи най-стария
рекорд в атлетиката, защото всички постижения преди този на Стефка в други дисциплини са от държави, които вече ги няма на картата. Германската демократична република държи тези на 400 метра жени чрез Марита Кох (47,60 сек на 6 октомври 1985 г.) и на диск при мъжете чрез Юрген Шулт (74,08 м на 6 юни 1986 г.), Съюзът на съветските социалистически републики – на гюле при жените чрез Наталия Лисовская (22,63 м на 7 юли 1987 г.) и на чук при мъжете чрез Юрий Седих (86,74 м от 30 август 1986 г.) и Чехословашката социалистическа република – най-старият въобще чрез Ярмила Кратохвилова на 800 метра (1:53,28 мин на 26 юли 1983 г.).
“В Рим имах болки в кръста. С нас беше бай Георги, известен чакръкчия, който ме наместваше. Спомням си, че
преди състезанието
сънувах мътна вода От старите хора знам, че това е на пари. То било на рекорд”, обяснява рекорда си Стефка.
“Предния ден отидохме и до фонтана “Треви”, където хвърлих български стотинки. И това било на късмет. Но най-важното е работата”, казва още тя.
“В един момент, когато Бикова ме изпревари, си помислих, че изпускам титлата, която си е моя. И почувствах страхотен прилив на адреналин. Само два пъти ми се е случвало в кариерата – в Рим и когато спечелих златния олимпийски медал в Атланта и се надскачахме с Ники Бакояни. Титлата трябваше да бъде моя. И така стана. В Рим може би помогна и болката, защото не мислех единствено за скоковете. Исках просто да стана първа и да се прибера в хотела, за да си почина. Друго нищо не ме интересуваше”, казва още Костадинова.
“Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности. Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта. Благодаря на Ники Петров, с когото още сме световен тандем. Той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб “Тракия”, на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно – това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите.
Тогава, на олимпийския стадион в Рим, не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см. Емоцията беше толкова силна. Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда – някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти. Много ми се иска – и ще бъде щастлива – ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект у останалите. Само така, като побеждаваш и си на върха, печелиш уважение и признание”, допълва грандамата на световната атлетика. Която 35 години не слиза от върха на света.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: