Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Чирков молеше: Не се карайте! Не отмъщавайте! Усмихвайте се 20 пъти на ден
  • Новини

Проф. Чирков молеше: Не се карайте! Не отмъщавайте! Усмихвайте се 20 пъти на ден

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2023
chriqwriqwrksrs.png

Спомен за Лекаря и съветите му към българите !

НЕ СЕ КАРАЙТЕ, НЕ ОТМЪЩАВАЙТЕ,

УСМИХВАЙТЕ СЕ ПО 20-30 ПЪТИ НА ДЕН!

…След дългогодишното ми изучаване на човешкото тяло и най-вече на човешкото сърце съветът ми е много прост: хранете се разумно. Първото и най-важното условие, за да живеете дълго и щастливо. Движете се, разхождайте се – всяка наша клетка изпитва огромна потребност от движение.

…Избягвайте стреса, злобата, караниците, желанието да си отмъстиш. Сърдечните болести се провокират от мозъка, всичките ни болести са реакция на мозъка. Не го оставяме да си върши работата, както трябва, товарим го с изключително опасни негативни мисли, и той ни отмъщава, за да се защити. Усмихвайте се по 20–30 пъти на ден, и ще живеете здрави, без болка и щастливи.

…Хранете се бавно, с финес и красота в движенията, с умерени количества. Така ще живеете поне с 15 години по-дълго. Аз винаги съм се съобразявал какво и колко ям и никога не съм пушил. Животът около нас е пълен с приятни изненади, намерете ги. Не се лутайте като коне с капаци, наоколо има много възможности за невероятно приятни изживявания. Сигурен съм, че чудесата, които ни обграждат, няма да свършат.

 

…България има необходимост от изграждане на институция, която да се грижи за достойния живот на възрастните хора. Има много самотни българи, които живеят в бедност и несрета. Никой не ги поглежда, не разговаря с тях, дори ги отбягваме. А точно тези българи са изградили като характер младите хора, които сега се смятат за българското цивилизовано общество.

 

…Три неща трябва да пожелаеш за теб и на другите – здраве, радост и добри приятели.

Три неща трябва да контролираш и овладяваш – темперамент, език, поведение.

Три неща трябва да култивираш – смелост, доброта и любов към околните.

Три неща трябва да дадеш – възможност на бедните, утеха на тъжните, похвала на този, който заслужава.

Три неща трябва да избягваш – жестокост, надменност и неблагодарност.

Три неща, на които да се възхищаваш – красотата на природата, на децата и на възрастните хора.

Александър Чирков

(27 януари 1938 – 24 ноември 2020)

Чрез Добринка Атанасова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добра вест за пенсионерите! Възможност, която не трябва да изпускат
Next: Извънредно: Зверско убийство смрази България, убиха мъжа на известна съдийка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.