Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прочути готвачи изригнаха: Хлябът и лукът нямат място в каймата за кюфтета
  • Новини

Прочути готвачи изригнаха: Хлябът и лукът нямат място в каймата за кюфтета

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
kifutetaustuast.jpg

Смешно е, но много домакини правят значителни грешки при приготвянето на кюфтета, защото много от съставките, които всички са свикнали да добавят към това ястие, са грешни. Днес ще ви представим кои съставки нямат място в кюфтетата и какви е добре да сложим на тяхно място.

Повечето жени все още се придържат към съветите на по-старото поколение относно приготвянето на кюфтета, но е време да променим кулинарните си навици.
Оказа се, че някои от съставките, които всички слагаме в кюфтетата, „убиват“ вкуса на месото.

Готвачите твърдят, че многото лук няма място в каймата, защото вкусът на този зеленчук стопира миризмата на месото. Така че широко разпространеното схващане, че лукът прави кюфтетата по-вкусни и сочни, не е нищо повече от мит.

Друга грешно използвана съставка е хлябът, който при пържене образува тъмна кора, вместо златиста. Ще бъде по-добре, ако добавите зеленчук към плънката.

Не изпускай тези оферти:

За тази цел идеален е картофът, като той трябва да бъде настърган на най-ситното ренде. На кило кайма се слага по един среден картоф. Можете да пробвате и с морков на мястото на картофа. Основното правило е да не прекалявате!

Слагайки нормалното количество от горните добавки, можете да получите отлични кюфтета както на външен вид, така и на вкус.
Освен това не е необходимо да добавяте яйца към мляното месо, тъй като те не влияят на качеството на кюфтетата.
Телешки кюфтенца с праз и ориз на фурна от Иван Звездев

Необходими продукти
За кюфтетата
500 г телешка кайма
2 филии сух хляб

100 мл прясно мляко /1/2 ч.ч./
1 яйце
1 с.л. сушен магданоз

1 ч.л. сол
черен пипер на вкус
200-250 г ориз
2 стръка праз лук
1-2 кубчета телешки бульон
олио
сол на вкус

Начин на приготвяне
Накисваме филиите хляб в прясното мляко, отцеждаме ги леко.

Смесваме с каймата, добавяме подправките и яйцето. Омесваме добре, оставяме да престои за 10-15 мин.
Оформяме малки кюфтенца, които пържим в сгорещеното олио. Нарязваме на ситно праза, запържваме го за кратко.

Посоляваме, добавяме кюфтенцата.
Наливаме 200 мл от кубчетата бульон, разтворени в 1 л гореща вода. Печем 20 мин. в силно сгорещена на 200 градуса фурна. Доливаме останалото количество бульон, добавяме ориза, разбъркваме.

Печем при температура от 160 градуса за 30-40 мин. или докато ориза поеме течността.
Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От днес до следващата година се забравя за сушенето на дрехи навън
Next: Екшън: Динко Вълев спипа нелегални афганистанци след убийството на граничаря

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.