Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко от горещата точка: Зеленски неочаквано обръща войната, ето призива му към всеки украинец
  • Новини

Пряко от горещата точка: Зеленски неочаквано обръща войната, ето призива му към всеки украинец

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
zelnoenenkenksns.jpg

Всеки метър от нашата украинска земя, спечелен с протест и унижение на окупаторите, е стъпка към победата за цяла Украйна. Това е шанс за цял живот. Украинци, във всички наши градове, където врагът е навлязъл, вие преминете в настъпление!

Този призив към сънародниците си написа във „Фейсбук“ украинският президент Володимир Зеленски. Към текста е приложено и видео обръщение.

Припомняме, че вчера Зеленски по време на разговор с американски сенатори заяви, че руските сили са завзели две украински атомни електроцентрали (АЕЦ) и напредват към трета.

Зеленски уточни, че третата електроцентрала, която в момента е застрашена, е Южноукраинската атомна електроцентрала, разположена на 120 километра северно от Николаев – един от няколкото града, които руснаците се опитваха да държат в обкръжение.

Една от централите под контрола на руснаците е Запорожската атомна централа в югоизточния град Енерходар, която най-голямата атомна електроцентрала в Европа. Другата е Чернобил, която не е активна, но все още има персонал и се поддържа. Предишен руски обстрел предизвика пожар в завода в Запорожка, който беше потушен без изпускане на радиация.

Системите за техническа безопасност са непокътнати и нивата на радиация все още са нормални в Запорожка, според ядрения регулатор на страната, съобщи Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Два от шестте реактора в централата, най-голямата в Европа, сега работят, след като руските сили поеха контрола върху обекта, казва ядреният регулатор пред МААЕ.

Украйна има четири атомни централи с общо 15 реактора.

Зеленски изрази огорчението си от липсата на решителност сред европейските страни да отстояват свободата срещу агресора Русия. Той излезе с обръщение след срещата на НАТО, която се проведе в петък.

„Ние издържахме девет дни тъмнина, девет дни зло. Това е три пъти повече, отколкото тъмнината и злото очакваха. Стратегически всичко е ясно: украинците са единни от Ужгород до Харков, от Киев до Херсон. Украинците гонят врага край Киев, бият за Ахтирка, наказват за Гостомел, ще отмъстят за Херсон, нашия Херсон, украинския Херсон, който днес се опитаха да унижат. Но не стана.“ – заяви украинският президент, цитиран от Би Би Си.

След като Киев обяви всеобща мобилизация, според властите над 66 000 мъже са се завърнали от чужбина в страната си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквано добра новина от последните минути! Русия обяви временно примирие
Next: Пряко предаване от Кремъл! Путин го изстреля в лицето на германския канцлер, ето тежката присъда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.