Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко предаване от Кремъл! Путин го изстреля в лицето на германския канцлер, ето тежката присъда
  • Новини

Пряко предаване от Кремъл! Путин го изстреля в лицето на германския канцлер, ето тежката присъда

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
putiiiiiiin.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Канцлерът на Германия Олаф Шолц е призовал по телефона руския президент Владимир Путин да прекрати незабавно военните действия в Украйна, съобщи днес говорител на правителството в Берлин.

Шолц е поискал от Путин да осигури достъп за транспорт на хуманитарна помощ в зоните на сражения. Путин е казал, че през уикенда ще се състои трети кръг от руско-украинските преговори.

По време на едночасовия си разговор двамата ръководители са се разбрали скоро пак да се чуят, каза говорителят.

Германският външен министър Аналена Бербок каза днес в Брюксел, че руските сили в Украйна все по-често нападат цивилни. „Ясно виждаме, че тази агресивна война на Путин взема за мишена цивилното население по един крайно жесток начин“, заяви тя преди срещата на външните министри от страните от ЕС.

Ако Украйна влезе в НАТО и опита да си върне Крим по военен път, европейските страни автоматично ще са във военен конфликт с Русия.

Това заяви руският президент Владимир Путин след шестчасови преговори с френския лидер Еманюел Макрон.

Гостът отиде като първи говорител на европейските интереси насред напрежението между Запада и Русия заради Украйна, докато германският канцлер Олаф Шолц преговаряше паралелно с американския президент Джо Байдън в Белия дом, но пред посланията му изпъкваше предизвикателният тон на събеседника.

По време на въпросите от журналисти Путин повтори, че „ние (Русия – бел. ред.) категорично сме срещу присъединяването на Украйна в НАТО, защото инфраструктурата на НАТО се движи към нас, а не обратното“.

С нападателен тон той дори на практика заплаши Запада с ядрено оръжие в случай на такъв конфликт.

Владимир Путин,

президент на Русия

„Говорим не само за разширяването на НАТО, но и за неразполагането на нападателни оръжия близо до границата с Русия. Ако всеки иска мир, ако НАТО е мирна какъв е проблемът да се върне към състоянието от 1997 г.?“ продължи Путин, като повтори и второто основно руско искане, отхвърлено от Запада. Вместо това Алиансът се придържа към политиката на отворените врати и това обсъждахме през последните 6 въпроса, обясни руският президент.

„Ако Украйна се присъедини към НАТО и се опита да вземе Крим с военна сила, всички европейски държави ще станат страни във войната с Русия… Разбираме, че конвенционалната сила на НАТО е по-голяма от руската, но Русия е водещата ядрена сила и няма да има победители… Нито Макрон, нито аз искаме това.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Пряко от горещата точка: Зеленски неочаквано обръща войната, ето призива му към всеки украинец
Next: Екстремно време в неделя: Снежен ад буквално зарива България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.