Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Психиатър посочи какво точно е спасило Сашко
  • Новини

Психиатър посочи какво точно е спасило Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
psiasihasihasutat.jpg

Психиатър смята, че Сашко е оцелял сам толкова време заради особения си психологичен проблем.

12-годишният Александър има страхотен късмет, че е с психологичен проблем. Благодарение на това, че той има дромомания – хваща пътя импулсивно, независимо накъде, дали е познато, или непознато.

Това го нивелира емоционално, прави го не толкова страхлив и благодарение на това е оцелял“, каза пред bTV психиатърът Веселин Герев.

„В една такава ситуация, погледнато психологически, страхът убива. При едно друго дете оставането само в гората би предизвикало много силен стрес с всички последици, дори стресът може да го убие“, допълни той.
В обществото ни все още има емпатия

Не изпускай тези оферти:

„Много позитивно съм настроен от факта, че в нашето общество все още има емпатия. Винаги, когато сме коментирали събития, сме твърдели, че обществото ни се капсулира. Перник ни показа, че добрите хора все още съществуват, а ролята на медиите е да ги показва. За едно общество е важно да бъде сплотено и обединено“, коментира още психиатърът.

Според него твърденията, че бащата на 12-годишния Александър може да е замесен в изчезването му, са показали, че цялото ни общество е станало много мнително и подозрително.

В разговора участва и Свилен Делчев – един от доброволците, които търсят 12-годишния Александър. Той е медицински работник в детска болница. Участва в различни каузи – доброволец е във вълната за вируса, в акции за приемане на украински майки с деца.

„Имаме група на доброволци във Вайбър и получих съобщение, че има дете, което е загубено. Подготвих се с инвентар и раница и тръгнах. На място заварих един огромен хаос.

Прикрепих се към момчета, с които бях вече работил. В следващите дни не зная как е било, но в събота попаднах в абсолютен хаос, хаотично вървене, подаваха се слухове и всички тръгваха към тях. Радвам се, че след това нещата са се координирали“, коментира Свилен Делчев.

„Трябва да се впрегнат всички доброволчески структури и да се направят обучения, за да се види как да се действа. В кризисни ситуации се разчита на тях. Къде е българската армия, където има дисциплина и йерархия“, запита Свилен Делчев.
 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преподобната Стойна изпълнява писани желания от отвъдното! (Още за чудесата)
Next: Банкер от България и семейството му живеят в Лондон като първобитни хора, за да пестят от ток и отопление

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.