Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Публиката и Билалов във възторг от участник: Такова нещо не се случва често в Стани богат
  • Новини

Публиката и Билалов във възторг от участник: Такова нещо не се случва често в Стани богат

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
bwqbbbewtewtew.jpg

Уникален играч впечатли всички в „Стани богат“. 53-годишният Сава Бояджиев стигна почти до края на играта. Той стартира в предаването за знания още снощи, когато отговори на първите 11 въпроса и така получи шанс за такъв за 20 000 лева.

 

Музикантът бе затворил 3000 лева като втора сигурна сума и бе останал без жокери. Вчера той сподели, че иска да купи роял за жена си, която също като него е преподавател по музикални инструменти.

 

Още преди да продължи играта, водещият Михаил Билалов каза на участника: „Не искам да ти задам въпрос и да си тръгнеш“, след което го попита: „Кой монарх създава съвет на всички шегаджии, пияници и глупаци?“ – Калигула, Анри IV, Петър I Велики или Хенри VIII.

 

„Нямам жокери, така ще разчитам на себе си“, сподели пианистът и барабанист. После поразсъждава и каза какво знае за някои от личностите. „Чудя се дали да рискувам или да се откажа, защото наистина не знам, а просто разсъждавам. Все пак маркирам отговор „С“ – Петър I. Играта е игра“, каза Бояджиев, който е преподавал музикални инструменти над 20 години в САЩ, Индия и Португалия. Отговорът му се оказа верен.

 

Водещият Михаил Билалов се зарадва на участника. „Пиша ти чек за 20 000 лева. Тъпото е, че написах 30 000 лева. Какво ми става тези дни. Викат ми „щедрия“, пошегува се той и зададе следващия въпрос за 30 000 лева.

 

„Кой е единственият неанглоезичен автор сред петимата най-превеждани в света според статистиката на ЮНЕСКО?“, гласеше той, а вариантите бяха Жул Верн, Карл Маркс, Фьодор Достоевски и Астрид Линдгрен.

Бояджиев поразсъждава, но се зачуди дали да даде отговор или да се откаже с 20 000 лева в джоба:

„Играе ми се, но това е доста сериозен риск щом нямам никаква идея.

Аз съм за Астрид Линдгрен, но това е абсолютен изстрел в тъмното“.

„Между другото, в твоята анкетна карта виждам, че ти няма да играеш за пари“, прекъсна го Билалов, а участникът сподели: „Да, но все пак е добре да се купи този роял“.

„Дали пък не е Карл Маркс? Маркирам отговор „B“ – Карл Маркс“, промени мнението си 53-годишният музикант.

 

„За първи път от толкова време имаме отворен въпрос за 30 000 лева.

 

Това не се случва толкова често в „Стани богат“. Имаме и маркиран отговор. Това е истински играч за мен“, каза Билалов, но след това разочарова Бояджиев:

 

„Верният отговор е Жул Верн. Но всеки един от тези отговори звучеше абсолютно логично. Аз те поздравявам. Благодаря ти за чудесната игра. Това е една малка лепта за рояла. Страхотно усещане и изживяване“.

В крайна сметка Бояджиев си тръгна с едва 3000 лева от предаването.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга: измийте краката си преди сън или си вземете душ, водата измива лошите мисли и лошата енергия
Next: Проф. Коста Костов от Гърция: Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги, страхотно обслужване, безупречна кухня

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.