Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Публиката и Билалов във възторг от участник: Такова нещо не се случва често в Стани богат
  • Новини

Публиката и Билалов във възторг от участник: Такова нещо не се случва често в Стани богат

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
bwqbbbewtewtew.jpg

Уникален играч впечатли всички в „Стани богат“. 53-годишният Сава Бояджиев стигна почти до края на играта. Той стартира в предаването за знания още снощи, когато отговори на първите 11 въпроса и така получи шанс за такъв за 20 000 лева.

 

Музикантът бе затворил 3000 лева като втора сигурна сума и бе останал без жокери. Вчера той сподели, че иска да купи роял за жена си, която също като него е преподавател по музикални инструменти.

 

Още преди да продължи играта, водещият Михаил Билалов каза на участника: „Не искам да ти задам въпрос и да си тръгнеш“, след което го попита: „Кой монарх създава съвет на всички шегаджии, пияници и глупаци?“ – Калигула, Анри IV, Петър I Велики или Хенри VIII.

 

„Нямам жокери, така ще разчитам на себе си“, сподели пианистът и барабанист. После поразсъждава и каза какво знае за някои от личностите. „Чудя се дали да рискувам или да се откажа, защото наистина не знам, а просто разсъждавам. Все пак маркирам отговор „С“ – Петър I. Играта е игра“, каза Бояджиев, който е преподавал музикални инструменти над 20 години в САЩ, Индия и Португалия. Отговорът му се оказа верен.

 

Водещият Михаил Билалов се зарадва на участника. „Пиша ти чек за 20 000 лева. Тъпото е, че написах 30 000 лева. Какво ми става тези дни. Викат ми „щедрия“, пошегува се той и зададе следващия въпрос за 30 000 лева.

 

„Кой е единственият неанглоезичен автор сред петимата най-превеждани в света според статистиката на ЮНЕСКО?“, гласеше той, а вариантите бяха Жул Верн, Карл Маркс, Фьодор Достоевски и Астрид Линдгрен.

Бояджиев поразсъждава, но се зачуди дали да даде отговор или да се откаже с 20 000 лева в джоба:

„Играе ми се, но това е доста сериозен риск щом нямам никаква идея.

Аз съм за Астрид Линдгрен, но това е абсолютен изстрел в тъмното“.

„Между другото, в твоята анкетна карта виждам, че ти няма да играеш за пари“, прекъсна го Билалов, а участникът сподели: „Да, но все пак е добре да се купи този роял“.

„Дали пък не е Карл Маркс? Маркирам отговор „B“ – Карл Маркс“, промени мнението си 53-годишният музикант.

 

„За първи път от толкова време имаме отворен въпрос за 30 000 лева.

 

Това не се случва толкова често в „Стани богат“. Имаме и маркиран отговор. Това е истински играч за мен“, каза Билалов, но след това разочарова Бояджиев:

 

„Верният отговор е Жул Верн. Но всеки един от тези отговори звучеше абсолютно логично. Аз те поздравявам. Благодаря ти за чудесната игра. Това е една малка лепта за рояла. Страхотно усещане и изживяване“.

В крайна сметка Бояджиев си тръгна с едва 3000 лева от предаването.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга: измийте краката си преди сън или си вземете душ, водата измива лошите мисли и лошата енергия
Next: Проф. Коста Костов от Гърция: Спокойствие, чисто море, безплатни шезлонги, страхотно обслужване, безупречна кухня

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.