Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пускането на бойлера през нощта е голяма грешка, предупреди експерт
  • Новини

Пускането на бойлера през нощта е голяма грешка, предупреди експерт

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
sdgkmjbcvcghcgfhg.jpg

Един от най-честите въпроси, които си задаваме в студените месеци е как да намалим разходите си за ток, които в зимния сезон се повишават значително. За предпочитане е в този период да се отопляме с климатик, вместо с вентилаторна печка, която е един от най-големите консуматори на енергия.

 

„Когато е по-топло времето, може да намаляме температурата на климатика“, посъветва пред БНР Илиян Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие.

„Не е необходимо през целия ден, докато ни няма, климатикът да духа на 24 градуса. Спокойно можем да го намалим на 20 градуса като излизаме и ако е станало хладно, когато се върнем да увеличим градусите за кратко“, каза още Илиев.

 

Друг от начините да намалим разходите за ток е като ходим малко по-добре облечени у дома и да поддържаме по-ниска температура в помещенията.

„Защо трябва да увеличаваме градусите на отоплителните уреди и да се разхождаме по къс ръкав вкъщи, като можем да намалим температурата и да си сложим пуловер или друга дреха с дълъг ръкав, така че да ни е по-комфортно“, поясни Илиев.

 

Също така е добре ако проветряваме помещенията, да отваряме прозорците за не повече от няколко минути.

Експертът посъветва да изключваме осветлението в помещенията, които не обитаваме в момента.

 

Според Илиев много подценявани от потребителите са включените телевизори, монитори на компютри и лаптопи, зарядни на телефони и всички уреди, които имат светещи лампички.

„Навремето в Германия бяха изчислили, че ако всички германци си изключат т.нар. „стендбай“ лампички, тогава два реактора от атомните им централи няма да има нужда да работят“, даде пример Илиев.

 

„Хората не обръщат внимание, но всичко това като се събере се отразява на сметката ни за ток“, коментира еколога.

Много потребители, затоплят водата в бойлерите през нощта, когато консумираната енергия е на по-ниска цена. Според Илиев обаче, това не е чак толкова добра идея.

„Излишно е. Преди да си легнем го включваме, а той след един час е загрял.

 

Но ние вече спим, а до сутринта още поне два-три пъти се е включил пак да претопля водата. По-евтино е, но пак консумира повече, отколкото ни е било необходимо“, допълни експертът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки собственик на вила или къща на село трябва да прочете тази новина
Next: 23 думи на български, които ще се изненадате, че не знаете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.