Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пускат нов директен бърз влак у нас, ще пътува до София от…
  • Новини

Пускат нов директен бърз влак у нас, ще пътува до София от…

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
dsfgodfkhdkfhkfhgfh.png

Новият график за движение на влаковете влиза в сила от неделя, като с него е осигурен директен бърз влак от Свиленград за София, съобщават от БДЖ.

Той ще тръгва в 05:45 ч. и ще даде възможност за по удобно пътуване до столицата и обратно в рамките на деня, без да се налага прекачване в гарите.

 

Във връзка с изменение на графика за движение на влакове ще се измени разписанието на градската автобусна линия Свиленград – кв. „Капитан Петко войвода“.

Тръгването от начална спирка до болницата ще е 05:10, 06:10, 07:00, 07:40, 10:00, 11:40, 13:00, 14:30, 15:30, 16:30, 17:15, 19:50, 21:00 часа. Тръгването от начална спирка жп. гара ще е 05:40, 06:35, 07:25, 08:10, 10:30, 12:30, 13:30, 14:55, 15:50, 16:50, 17:35, 20:25, 21:30 часа. Разписанието ще се изпълнява от 10 декември ежедневно, информират от общината.

Първият влак по теснолинейката ще заминава с един час по-късно, с което се предоставя по удобна връзка с нощния влак от Бургас за София. По този начин се създава възможност на жителите от Югоизточна България да се възползват от по-ранно пристигане в курортите в Родопите, Рила и от подножието на Пирин за почивка и туризъм.

През следващия летен сезон отново е планирано да се движат нощни влакове между София и Бургас през Подбалканската железопътна линия, както и между Горна Оряховица и Бургас с директни вагони от София с връзки в Мездра и Горна Оряховица за пътуващите от Видин, Враца и Русе за Бургас и в обратното направление.

Освен това е предвиден и нов сезонен дневен влак по маршрута София – Карлово – Бургас и обратно, като по този начин ще бъде създадена още една възможност за пътуване по най-натоварената и търсена лятна дестинация, посочват от железниците.

С новия график е предвидено движението и на 8 международни бързи влака. Запазва се всекидневното движение на влаковете между България и Турция с нощния влак по маршрут София – Халкали – София, както и директните вагони между Букурещ и Халкали в летния период, влаковете между България и Румъния чрез международната връзка по направлението София – Букурещ със сутрешния влак София – Варна с директни вагони за Русе и следобедния влак Русе – София с връзка в гара Русе за и от Букурещ.

През летния период ще се запази движението на директни вагони по направлението София – Горна Оряховица – Букурещ – Горна Оряховица – София и Варна – Горна Оряховица – Букурещ – Горна Оряховица – Варна. Другата възможност за международна връзка между България и Румъния е по направлението София – Крайова, която се осъществява в гара Видин със сутрешния влак София – Видин и обедния Видин – София.

В повечето региони на страната се запазва досега действащият график за движение, а за подобряване на обслужването са осигурени удобни връзки между влаковете с възможности за пътуване между повече населени места.

През следващата година ще се запази обемът на превозите, заложен в сключения договор с държавата за извършване на обществени превозни услуги.

Превозът на пътници ще се извършва с общо 565 влака, от които: 89 бързи влака – 8 от тях ще се движат само през летния сезон, 128 пътнически влака и 348 крайградски пътнически влака, някои от които ще се движат само в определени дни от седмицата или определени периоди от годината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 10 факта за Коко от Фермата 9 – щастлив съпруг на фотомодел и баща на две деца
Next: НОИ: Преизчисляват се пенсиите от 1 януари! За всяка година по

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.