Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пуснаха Катрин Йорданова срещу 5000 лева гаранция
  • Новини

Пуснаха Катрин Йорданова срещу 5000 лева гаранция

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
fdsbdffdvsvfsdcsdc.png

Софийска районна прокуратура (СРП) привлече към наказателна отговорност 23-годишна жена за шофиране след употреба на наркотични вещества.

На 12.02.2024 г.,обвиняемата Катрин Й. шофирала лек автомобил марка „Мерцедес“ по ул. „Атанас Манчев“ в гр. София, след употреба на кокаин, установено по надлежния ред с протокол за химикотоксикологична експертиза, издаден от ВМА.

По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и с „глоба“ от 500 до 1500 лева.

Обвиняемата Катрин Й. не е осъждана. Спрямо нея е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лева, съобщиха от пресцентъра на СРП.

Станалата известна като Мис Джигит силиконова красавица Катрин Йорданова беше пусната под гаранция от 5000 лева. Оказа се обаче, че младата жена няма средства и ще обжалва размера на гаранцията. Катрин е безработна и не живее постоянно в България, а в Германия, където родителите й притежават транспортна фирма, пише „Телеграф“.

„Беше ужасно, не е като 5-звезден хотел. Искам да се наспя“, заяви пред очакващите я след ареста във вторник репортери.

Силиконката беше задържана в понеделник, след като при рутинна проверка на столичната улица „Атанас Манчев“ пътни полицаи я сгащиха на кокаин. Мацката бе спипана зад волана на Mercedes-Benz S 63 AMG Coupe C217. Часове по-късно излезе и кръвната й проба, която потвърди, че Катрин е шмъркала, преди да се качи да кара скъпата кола.

Тя обаче твърди, че все още не е получила официално резултатите от пробите, за да ги коментира. Катрин беше категорична, че никога не е употребявала наркотици.

„Тренирам. Ходя на фитнес и бокс. Не съм престъпник или човек, който употребява дрога. Знам, че тези тестове често дават фалшив резултат”, заяви тя. Въпреки че с този автомобил Катрин има снимки в социалните мрежи, както и клип, на който се вижда как го юрка с 256 км/ч по магистралата, колата не е нейна.

Чужда собственост е и мерцедесът G-class, на който пластмасовата мадама отново демонстрира шофьорските си умения, а на панорамното стъкло се мъдри стикер „Република България – Народно събрание”. Също като гърдите й обаче се оказа, че не е в интимна връзка с някой вездесъщ депутат, а просто лепенката е менте.

„Катрин Йорданова не е носител на титлата „Мис Силикон“. Тя само се яви на конкурса преди 2 години. Има поощрителна награда „Мис Силикон Естетик“, но това не е титла. Ще съдя медии, които свързват марката и конкурса „Мис Силикон“ с Катрин Йорданова. Това, че се е явила на някакъв конкурс, не я прави Мис“. Това коментира  организаторката на конкурса „Мис Силикон“ Мариана Маринова.

Освен че живее през по-голямата част от времето в Германия и е безработна, Катрин Йорданова няма собственост. Това според юристи означава, че най-вероятно трудно ще може да й удържат глобите и равностойността на автомобила. Този модел на мерцедес се продава средно за около 60 000 евро, показва проверка в автокъщите.

От прокуратурата съобщиха, че по случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и „глоба“ от 500 до 1500 лева.

Continue Reading

Previous: Трагедия! 17-годишна тенисистка колабира след тренировка и почина в болницата
Next: Истина ли е, че средната брутна заплата в България е такава?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.