Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин: Ако САЩ дадат на Киев ракети с голям обсег, ще атакуваме обекти, които досега не сме удряли
  • Новини

Путин: Ако САЩ дадат на Киев ракети с голям обсег, ще атакуваме обекти, които досега не сме удряли

Иван Димитров Пешев юни 8, 2022
saspausatiinin.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

При това ще ударим с други средства за поразяване, каквито имаме достатъчно, заяви руският президент

Цялата “суетня” около новите доставки на въоръжения за Киев има една-единствена цел – да затегне още повече въоръжения конфликт в Украйна.

Това заяви руският президент Владимир Путин в интервю за прогремата “Москва. Кремъл. Путин” по телевизия “Россия-1” в коментар за изпратените от САЩ реактивни системи за залпов огън за Украйна, предаде ТАСС.

Тези доставки не променят нищо, тъй като Киев и преди това имаше подобни системи за залпов огън – включително ракети с такъв обсег и сега те просто ще попълнят загубите си, коментира президентът.

“В украинската армия има такива въоръжения, които са съветско и руско производство – “Град”, “Смерч”, “Ураган”,” обясни Путин.

Далекобойността не зависи от системите, а от ракетите, разясни президентът.

“Това, което чуваме днес – че тези ракети летят на 45-70 километра, е същото като с онези “Град”, “Ураган”, “Смерч”, за които казах. Те са със същата далекобойност, така че няма нищо ново”, добави Путин и обясни, че такива доставки са свързани единствено с попълването на загубената от Киев бойна техника.

Русия обаче ще си направи съответните изводи и ще започне да нанася удари по онези обекти, които досега не е атакувала, ако на Киев бъдат дадени ракети с по-голяма далекобойност. При това ще ударим с други средства за поразяване, каквито имаме достатъчно, заяви президентът.

В сряда САЩ обявиха нов пакет от военна помощ за Украйна, който включва ракетни системи за залпов огън HIMARS и боеприпаси. Вашингтон обясни, че мобилните ракетни комплекси са въоръжени с ракети с обсег до 80 км.

Американските власти обясниха, че Киев е обещал да не нанася удари по руска територи, но говорителят на руското МВнР Мария Захарова заяви, че тези обещания не струват нищо и не трябва да им се вярва, припомня ТАСС.

Превод и редакция: Епицентър.БГ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Лоша вест за Румен Радев
Next: Всяка вечер милиони българи го гледаха на малкия екран. Внезапно почина любимият актьор

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.