Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин: Ако САЩ дадат на Киев ракети с голям обсег, ще атакуваме обекти, които досега не сме удряли
  • Новини

Путин: Ако САЩ дадат на Киев ракети с голям обсег, ще атакуваме обекти, които досега не сме удряли

Иван Димитров Пешев юни 8, 2022
saspausatiinin.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

При това ще ударим с други средства за поразяване, каквито имаме достатъчно, заяви руският президент

Цялата “суетня” около новите доставки на въоръжения за Киев има една-единствена цел – да затегне още повече въоръжения конфликт в Украйна.

Това заяви руският президент Владимир Путин в интервю за прогремата “Москва. Кремъл. Путин” по телевизия “Россия-1” в коментар за изпратените от САЩ реактивни системи за залпов огън за Украйна, предаде ТАСС.

Тези доставки не променят нищо, тъй като Киев и преди това имаше подобни системи за залпов огън – включително ракети с такъв обсег и сега те просто ще попълнят загубите си, коментира президентът.

“В украинската армия има такива въоръжения, които са съветско и руско производство – “Град”, “Смерч”, “Ураган”,” обясни Путин.

Далекобойността не зависи от системите, а от ракетите, разясни президентът.

“Това, което чуваме днес – че тези ракети летят на 45-70 километра, е същото като с онези “Град”, “Ураган”, “Смерч”, за които казах. Те са със същата далекобойност, така че няма нищо ново”, добави Путин и обясни, че такива доставки са свързани единствено с попълването на загубената от Киев бойна техника.

Русия обаче ще си направи съответните изводи и ще започне да нанася удари по онези обекти, които досега не е атакувала, ако на Киев бъдат дадени ракети с по-голяма далекобойност. При това ще ударим с други средства за поразяване, каквито имаме достатъчно, заяви президентът.

В сряда САЩ обявиха нов пакет от военна помощ за Украйна, който включва ракетни системи за залпов огън HIMARS и боеприпаси. Вашингтон обясни, че мобилните ракетни комплекси са въоръжени с ракети с обсег до 80 км.

Американските власти обясниха, че Киев е обещал да не нанася удари по руска територи, но говорителят на руското МВнР Мария Захарова заяви, че тези обещания не струват нищо и не трябва да им се вярва, припомня ТАСС.

Превод и редакция: Епицентър.БГ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Лоша вест за Румен Радев
Next: Всяка вечер милиони българи го гледаха на малкия екран. Внезапно почина любимият актьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.