Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин готов да пусне Бащата на всички бомби, която изпарява тела и разтапя вътрешни органи
  • Новини

Путин готов да пусне Бащата на всички бомби, която изпарява тела и разтапя вътрешни органи

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2022
putainianian.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Русия може да използва модерни супер оръжия, които буквално изпаряват тела и да разтапят вътрешни органи.

Това би станало, ако нападението на Москва срещу Украйна не продължи по план, предупредиха западни официални лица тази вечер, цитирани от в. “Дейли мейл”. Те се опасяват, че Владимир Путин може да прибегне до мощни термобарични оръжия, наречени “бащата на всички бомби”, тъй като засега украинците се противопоставят на опитите му да поеме контрола над Киев, пише 24 часа.

Съществуват и опасения, че руски части, които изостават от графика на своя лидер, тъй като се сблъскват с твърда съпротива, могат да прибегнат до безразборен разстрел.

Термобаричните оръжия, известни още като вакуумни бомби, са сред най-мощните неядрени оръжия, разработвани някога.

Термобаричната бомба, хвърлена от САЩ върху талибаните в Афганистан през 2017 г., остави кратер с големина над 300 метра широк.

Термобаричните оръжия са разработени както от САЩ, така и от Съветския съюз през 60-те години на миналия век. През септември 2007 г. Русия взриви най-голямото термобарично оръжие, правено някога. Получената експлозия бе сравнима с малък ядрен взрив. Бомбата работи, като използва кислород от околния въздух за генериране на високотемпературна експлозия, което я прави много по-смъртоносна от конвенционалното оръжие.

Западни представители предполагат, че Русия ще убие украинския президент Володимир Зеленски и неговите министри, ако те превземат Киев.

През април 2017 г. САЩ хвърлиха върху бойците от “Ислямска държава” (ИД) в Афганистан “Майката на всички бомби” – тяхната най-мощна авиобомба GBU-43/B – тежко въздушно оръжие с голяма експлозивна сила (Massive Ordnance Air Blast Bomb или Mother Of All Bombs – MOAB).

Тогава в резултат на нападението бяха унищожени най-малко 36 талибани, складове с оръжие, военна техника и бяха разрушени няколко подземни тунела.

Русия има аналогичен комплекс, който при това е значително по-мощен, предава Russia Beyond.

Въпреки по-малката маса на взривното вещество, руският обемно-детониращ авиационен боеприпас (ОДАБ) превъзхожда американската MOAB четири пъти, като мощността му се равнява на близо 40 тона тротилов еквивалент.

Освен това радиусът на гарантирано поразяване на руското оръжие, наречено “Бащата на всички бомби”, надминава американската “Майка” два пъти.

В носовата част на бомбата е поставено електромеханично устройство, предназначено за бойна подготовка и разпръскване на взривното вещество. Устройството се хвърля, а след определено време започва изпускането на химикалите. Полученият аерозол се преобразува в газово-въздушна смес, която в последствие се възпламенява от взривател.

ОДАБ създава ударна вълна с налягане от около 3000 кПа (30 кгс/см) или около 30 земни атмосфери, като на практика в епицентъра на взрива се образува вакуумна среда, изцяло лишена от въздух. Тази рязка промяна в налягането буквално разкъсва отвътре всичко в зоната, включително дори и здания.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Става напечено: Британски наемници прииждат в Украйна, за да воюват срещу Русия
Next: Сбъдна се съдбовното пророчество на Ванга за войната с Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.