Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин е приклещен в ъгъла, но не кляка. Току-що изстреля жестока заплаха към Запада
  • Новини

Путин е приклещен в ъгъла, но не кляка. Току-що изстреля жестока заплаха към Запада

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
vladoputinianian.jpg

Руският президент Владимир Путин заяви, че Русия ще излезе по-силна и по-независима след преодоляване на трудностите, причинени от това, което той нарече „нелегитимните санкции“ на Запада, съобщава „Ройтерс“.

Той подчерта, че не е имало алтернатива на това, което Москва нарича своята специална военна операция в Украйна и че Русия не е страна, която може да приеме компрометиране на суверенитета си в замяна на някаква краткосрочна икономическа печалба.

„Санкциите срещу Русия бяха неизбежни, но страната ще се справи с тях, няма да живее с наведен гръб“ (израз с аналог на български „преклонена глава“ ‘ бел.ред.), посочи Путин на заседание на руското правителство.

Има някои въпроси, проблеми и трудности, но в миналото сме ги преодолявали, ще ги преодолеем и сега, категоричен бе той.

„Хората ще разберат, че няма проблем, който да не можем да решим“, убеден е Путин.

Той припомни и че санкциите срещу Русия ощетяват самите граждани на западните страни, които властите призовават да „затегнат коланите и да облекат топли дрехи“.

Путин настоява, че Русия изпълнява задълженията си за доставка на енергия и не е виновна за повишаването на цените.

По-високите цени са резултат от собствените им погрешни изчисления (на западните страни, бел.ред.) – не обвинявайте нас“, каза Путин.

Руската икономика се адаптира към новата ситуация, което ще доведе до повишаване на независимостта и суверенитета на страната, заяви руският президент, обобщавайки срещата с членове на правителството.

„Икономиката със сигурност се адаптира към новата ситуация. Ще продължим заместването на вноса във всички области и в крайна сметка всичко това ще доведе до повишаване на нашата независимост, автономия и суверенитет“, каза Путин.

Войната на Русия срещу Украйна, която започна на 24 февруари, предизвика международно осъждане, доведе до безпрецедентни финансови санкции срещу Москва и стимулира напускането на глобални фирми от Русия. Западът също така наложи строги ограничения за износ на ключови технологии към Русия.

По данни на глобалната база данни за мониторинг на санкциите Castellum.ai Русия вече е най-санкционираната страна в света заради войната с Украйна.

Днес обаче върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел заяви, че Европейският съюз е достигнал границата на своите възможности по отношение на финансовите санкции срещу Русия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зарът е хвърлен. Кирил Петков прочете присъдата на България за бъдещето на Украйна
Next: Стопанин започна да подрежда двора си и попадна на невиждана находка

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.