Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин измами всички. Може ли да излезе на печалба от санкциите
  • Новини

Путин измами всички. Може ли да излезе на печалба от санкциите

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
kaputinevivllvl.jpg

Петролният бойкот на ЕС иска да отслаби Русия още повече. Планът на Брюксел обаче има множество дефекти. Възможно е Путин дори да излезе на печалба, а после и да спре газа на цяла Европа, твърди Холгер Бекман пред DW.

Намеренията на ЕС са добри. Морално Брюксел стои на правилни позиции – подкрепя малката и стремяща се към мир Украйна срещу големия агресор Русия и нейния управник Владимир Путин. ЕС тук действа предпазливо, тъй като не иска да стане страна във войната – подобно нещо би било съдбоносно. Затова се бори с икономически инструменти.

Някои го наричат „икономическа война“, но тук въпросът не опира просто до думата. Принципът, който постоянно подклажда войните, важи и за действията, с които противникът се удря икономически. А именно: насилието поражда контранасилие, а санкциите – контрасанкции.

ЕС е готов с шестия си пакет от санкции срещу Русия, които този път засягат и един важен фосилен енергоносител – руския петрол. Най-късно до края на тази година Европа трябва да се откаже от него. Това трябва значително да отслаби Русия, защото – поне такива са очакванията – тогава по-бързо ще свършат парите на Путин, който няма да може да финансира похода си срещу Украйна и войната най-сетне ще свърши, а в света ще се възцари нов ред.

План с множество недостатъци

Намеренията на Европа са добри и достойни за уважение. За съжаление обаче в тях има редица слабости – както в самия замисъл, така и в изпълнението. Първата заблуда е, че Путин наистина ще се стресне от тези мерки или ще се окаже дотолкова притиснат от сериозни икономически проблеми, че да не може да продължава тази война.

Но дори само съобщението за бъдещия бойкот кара суровината да поскъпва на световния пазар. Още отсега руските управници потриват доволно ръце при вида на прииждащите долари и рубли. Та нали и през последните седмици Путин прибра чудесни печалби от неимоверно нарасналите цени на петрола.

А ако европейците вече не искат неговия петрол, или поне не в сегашните обеми, тогава той ще го изнася в Китай или Индия, или пък в Словакия и Унгария, които засега не желаят да се хващат на това хоро. Дотук с европейското единство…

Путин ще си намери други купувачи. Може би дори ще ги възнагради за това с щедри отстъпки, но при всички положения той ще продължи да печели добре, дори още повече от преди. А „чудодейното“ европейско петролно ембарго ще остане без ефект.

Във всеки случай това е напълно реалистичен сценарий, включително и защото Европа прави всичко, така че нейните граждани да могат и занапред да потребяват петрола както досега – например да карат колите си с бензин на достъпни за тях, тоест субсидирани цени. Защото кой ли би посмял да ограничава свободата на свободните граждани? Дори ако ефектът от ембаргото трябва бъде пожертван в името на тази цел…

Кошмарен сценарий: спиране на газа

А после? Може би в отговор Путин ще задейства най-силното си икономическо оръжие, като спре газа на европейците, както вече направи с Полша и България. Може би това е само началото. В Брюксел вече говорят за кошмарен сценарий. И с право. Както се казва – каква я мислехме, каква стана…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев със зловещо предупреждение към българите
Next: СВЕТЪТ В ШОК: Българин извърши немислимото, диря от окървавени хора, има и деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.