Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин клекна на Байдън
  • Новини

Путин клекна на Байдън

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
baidanpaapaaptuni.jpg

Руският президент Владимир Путин заяви на политически форум в Санкт Петербург в четвъртък, че е съгласен да проведе преговори за стратегическа стабилност и ядрено непрофилиране със САЩ.

Руската федерация и САЩ са страните с най-големите ядрени арсенали в света. И наскоро, в контекста на войната в Украйна, където руските войски претърпяха няколко неуспеха, от неуспешния опит за завладяване на Киев до скорошното изоставяне на Змийския остров, Кремъл многократно заплашваше да използва ядрено оръжие. А московските пропагандисти дори заплашиха да използват атомни бомби срещу западните страни.

„ Русия е отворена за диалог за осигуряване на стратегическа стабилност, поддържане на режими на неразпространение на оръжия за масово унищожение и подобряване на ситуацията в областта на контрола върху въоръженията“, каза Владимир Путин в Санкт Петербург. Руският лидер каза, че усилията за контрол върху оръжията изискват „щателна съвместна работа„.

Но след изявленията на Путин говорителят на Кремъл Дмитрий Песков излезе публично, заявявайки, че от началото на инвазията в Украйна руският президент не е имал контакт с Джо Байдън, американския президент .

Освен това Песков потвърди, че няма планове за водене на преговори за неразпространение на ядрено оръжие.

„Няма план за преговори за стратегическа стабилност между двете страни. За съжаление все още няма осезаеми планове в това отношение“, каза Дмитрий Песков, говорител на президента Владимир Путин.

На същия правен форум Владимир Путин каза, че решението за нахлуване в Украйна е оправдано и че това е специална военна операция, в която Москва иска да защити етническите руснаци и рускоговорящите в региона на Донбас от преследването на руското ръководство. в Киев.

Президентът на Руската федерация, страна, обвинена в извършване на множество военни престъпления в Украйна, в Буча, Ирпен, Мариупол или наскоро в Кременчиу, където армията на Владимир Путин бомбардира пълен с клиенти мол , убивайки най-малко десет души, обвини Киев, че е извършил престъпления срещу човечеството.

Подобни обвинения бяха отхвърлени от международната общност, която смята действията на Русия за акт на непредизвикана агресия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада при Стефан Янев. Привлече кандидат за президент
Next: Извънредно: България и Русия пред война

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.