Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин клекна на Байдън
  • Новини

Путин клекна на Байдън

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
baidanpaapaaptuni.jpg

Руският президент Владимир Путин заяви на политически форум в Санкт Петербург в четвъртък, че е съгласен да проведе преговори за стратегическа стабилност и ядрено непрофилиране със САЩ.

Руската федерация и САЩ са страните с най-големите ядрени арсенали в света. И наскоро, в контекста на войната в Украйна, където руските войски претърпяха няколко неуспеха, от неуспешния опит за завладяване на Киев до скорошното изоставяне на Змийския остров, Кремъл многократно заплашваше да използва ядрено оръжие. А московските пропагандисти дори заплашиха да използват атомни бомби срещу западните страни.

„ Русия е отворена за диалог за осигуряване на стратегическа стабилност, поддържане на режими на неразпространение на оръжия за масово унищожение и подобряване на ситуацията в областта на контрола върху въоръженията“, каза Владимир Путин в Санкт Петербург. Руският лидер каза, че усилията за контрол върху оръжията изискват „щателна съвместна работа„.

Но след изявленията на Путин говорителят на Кремъл Дмитрий Песков излезе публично, заявявайки, че от началото на инвазията в Украйна руският президент не е имал контакт с Джо Байдън, американския президент .

Освен това Песков потвърди, че няма планове за водене на преговори за неразпространение на ядрено оръжие.

„Няма план за преговори за стратегическа стабилност между двете страни. За съжаление все още няма осезаеми планове в това отношение“, каза Дмитрий Песков, говорител на президента Владимир Путин.

На същия правен форум Владимир Путин каза, че решението за нахлуване в Украйна е оправдано и че това е специална военна операция, в която Москва иска да защити етническите руснаци и рускоговорящите в региона на Донбас от преследването на руското ръководство. в Киев.

Президентът на Руската федерация, страна, обвинена в извършване на множество военни престъпления в Украйна, в Буча, Ирпен, Мариупол или наскоро в Кременчиу, където армията на Владимир Путин бомбардира пълен с клиенти мол , убивайки най-малко десет души, обвини Киев, че е извършил престъпления срещу човечеството.

Подобни обвинения бяха отхвърлени от международната общност, която смята действията на Русия за акт на непредизвикана агресия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада при Стефан Янев. Привлече кандидат за президент
Next: Извънредно: България и Русия пред война

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.