Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин направи извънредни признания на десетия ден от войната
  • Новини

Путин направи извънредни признания на десетия ден от войната

Иван Димитров Пешев март 6, 2022
poaotoavann.jpg

Между 13 000 и 14 000 жители на Донецката и Луганската народни републики са били убити от 2014 година насам. Това каза руският президент Владимир Путин по време на среща с жени, работещи в руските авиокомпании.

„На Запад предпочитат да не го забелязват“, заяви още той и отсече: „Хората в Донбас не са бездомни кучета“.

„Виждали сте как бездомни кучета понякога нападат хора – раняват ги, понякога дори убиват. И тогава виждаме как започват да тровят тези животни. Но хората в Донбас не са бездомни кучета“, категоричен бе Путин.

„Повече от 500 деца са били убити или осакатени. Но това, което е особено нетърпимо, е, че този така наречен цивилизован Запад предпочита да не го забелязва през всичките тези години“, заяви още руският президент.

Той отбеляза, че това продължава вече осем години.

„Ако ръководството на Украйна продължи да прави това, което прави, това ще постави под въпрос бъдещето на украинската държавност и това ще бъде изцяло тяхна отговорност“, подчерта Путин.

Наред с това руският президент призна, че „решението за започване на специална военна операция в Украйна е трудно“.

По думите на Путин военната инфраструктура в Украйна е „почти изяло унищожена“ от руската армия и операцията се движи по график. Той увери, че в нея участват само професионални военни и няма новобранци.

„В тази операция участват само професионални войници: офицери и и такива, назначени на трудов договор. Няма нито един наборник и не планираме да изпращаме такива.

Повтарям още веднъж: в тази операция участват само мъже, които доброволно са направили за себе си много важен избор в живота си — да защитава родината. Те изпълняват тази задача с чест“, допълни президентът.

Руският президент коментира и горещата тема около спряната евакуация на цивилни в Мариопул, като според него местните неонацисти не допускат гражданите да напуснат града.

„Неонацистите нямат никаква милост към хората. Разстрелват дори своите военнослужещи“, обясни държавният глава на Русия.

На 22 февруари президентът на Русия обяви признаването на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики. Това беше предшествано от евакуацията на жителите им в Русия поради опасения от атака от Украйна.

На 24 февруари започна специална военна операция в Украйна. Целта му е денацификацията и демилитаризацията на Украйна.

Превод и редакция: БЛИЦ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Руски войник спасява бебе по време на клането в Беслан.18 години по-късно двамата се виждат
Next: Зеленски стресна света: Русия се готви да бомбардира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.