Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин не е на себе си. Този път Европа опря на Русия нож в гърлото
  • Новини

Путин не е на себе си. Този път Европа опря на Русия нож в гърлото

Иван Димитров Пешев април 1, 2022
putiatineisec.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Европа ще продължи да плаща руския газ в евро, а Путин сам ще го обръща в рубли.

Плащането на руския газ в рубли е неприемливо искане, което няма да бъде уважено, защото е в нарушение на сключени дългосрочни договори.

Това е позицията на страните от Г-7 по повод подписания от Владимир Путин указ, с който от 1 април купуването на синьо гориво от Москва може да става само в рубли.

Подписаният от руския президент документ е насочен към страните, които Кремъл определи за „неприятелски“. Сред тях попадат всички членки на ЕС, САЩ, Канада, Япония и други.

„Плащането в рубли е неприемливо и ние призоваваме всички компании да не се съобразяват с исканията на Путин. Важно е дадем сигнал, че няма да бъдем изнудвани от Путин“, каза министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек. Той добави, че са обмислени всички варианти за последици, включително спирането на руския газ за Европа.

Подобна позиция беше изразена и от канцлера Олаф Шолц, както и от френския министър на финансите Бруно льо Мер.

„Ясно казах на руския президент, че нещата няма да се променят и че компаниите искат да плащат в евро и ще продължат да го правят“, каза още Шолц по време на пресконференция с австрийския си колега Карл Нехамер.

Италианското правителство съобщи, че работи по координирането на общ европейски отговор срещу решението на Путин. Министърът на екологичния преход Роберто Синголани подчерта, че Рим има достатъчно резерви, които да запасят нивата на икономическа активност в случай, че доставките от Русия бъдат спрени.

Какво точно иска Путин и как ще го осъществи?

В указът на Путин беше записано, че за руските доставки трябва да бъдат разкрити сметки в руски банки. Включен беше и механизъм, по който купувачите ще прехвърлят валута към специални сметки в руска банка. След това руската валута ще се прехвърля към отделна сметка, с която реално ще се правят покупките.

Множество руски банки бяха дефакто изключени от западната икономика и пазари след наложените тежки санкции. Все още има такива, които работят и извършват сделки.

„Както се вижда, „плащането в рубли“ всъщност е плащане във валута – а обменът в рубли се прави служебно от Газпром. По тази схема хем Западът ще продължи да плаща във валута, хем Русия ще може да твърди, че се плаща в рубли“, коментира икономистът Георги Ангелов в профила си във Фейсбук.

Според анализатори на Ройтерс и Асошиейтед прес, основната цел на Путин е спирането на пропадането на руската рубла, която достигна рекордно ниски стойности след началото на войната.

„Това, което звучеше грандиозно, се превърна само в буря в чаша вода. Като я превърна в основен получател на пари за газ, Путин поставя допълнителен щит върху санкциите срещу „Газпромбанк“, казва пред Ройтерс Джак Шарпъл от Инстутута за енергийни проучвания в Оксфорд.

Руската икономика беше сериозно повлияна след налагането на тежки санкции заради войната в Украйна. Заедно с това десетки водещи западни компании напуснаха Русия и спряха да работят за руския пазар.

Кремъл разпореди различни ограничителни мерки за руските граждани и компаниите в опит да стимулира закупуването на руска валута и разплащанията с нея.

Заради високата степен на енергийна зависимост ЕС предприе мерки, с които по възможно най-бърз начин да бъдат открити варианти за диверсификация на доставките на природен газ, петрол, въглища и други енергийни ресурси.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Пореден реверанс: Българските банки откриват без такси сметки на украински бежанци
Next: Смях в парламента! Йордан Цонев поздрави премиера Петков с професионалния му празник

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.