Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Путин: Русия не се отказва от долара
  • Без категория

Путин: Русия не се отказва от долара

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Screenshot_12

Русия никога не се е отказвала от долара. Всъщност на нас ни отказаха да го използваме. Това заяви руският диктатор Владимир Путин на форума на ВТБ „Русия зове!“ на 4 декември.

Но както се казва – каквото си надробиха, това ще сърбат, уточни още Путин, като добави, че сега „са си надробили проблеми с долара“. А за това какви са проблемите с рублата си припомнете:

Други интересни акценти

  • Според Путин, Русия няма да чака връщане на западните компании, защото руските „много бързо“ им заели пазарните ниши и всичко върви чудесно.
  • Надява се, че инфлацията в Русия ще си стане 4%, макар че до края на годината има по-малко от месец и официално според Руската централна банка е 8,6%.
  • Въпреки че основната руска лихва е 21% и гуверньорът на Руската централна банка Елвира Набиулина вече подготвя почвата за ново увеличение (неофициално – 23%), Путин твърди, че обемът на взетите от руския бизнес кредити растял: Руската централна банка готви ново повишение на лихвите.
  • Безработицата в Русия е 2,3%, младежката – 9%, демек рекорд. Как е постигнат рекордът – с бягството на най-кадърните руснаци заради опасността от мобилизация за безумната война в Украйна и с „утилизирането“ на над 735 000 руски войници в Украйна (убити, ранени и изчезнали по време на бой) Путин пропусна да каже:

 

  • По дух Русия и Африка са „еднакви“, затова било естествено разширяването на сътрудничеството.
  • Запада замразил руски активи, но „не ги е откраднал окончателно“.

 

Президентът на Руската федерация Владимир Путин обяви икономиката за стабилна и растяща, но експертите посочват редица сериозни проблеми като инфлация, намаляващи спестявания и недостиг на работна ръка, които поставят твърденията му под въпрос. Това се казва в нов доклад на базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW), съобщава изданието „Украинска правда“.

На инвестиционния форум на руската държавна банка ВТБ на 4 декември Путин заяви, че руската икономика ще нарасне с 4% до края на 2024 година, а от началото на годината БВП вече е нараснал с 4,1%. В същото време той призова Централната банка да ограничи инфлацията, косвено признавайки за икономическите проблеми, пишат анализатори.

„Гуверньорът на Централната банка на Русия Елвира Набиулина заяви, че на следващото заседание банката може да увеличи основния лихвен процент, който вече беше достигнал 21% през октомври, до 25% през декември 2024 година. Руското издание РБК съобщи, че спестяванията на гражданите са паднали до исторически минимум, а делът им в общите спестявания е едва 15%“.

Путин отбеляза още, че нивото на безработицата в Русия е рекордно ниско – 2,3%. Експертите обаче отдават това на мобилизацията.

„Путин не успя да обърне внимание на факта, че безработицата сред младежите вероятно е рекордно ниска, защото много млади руски мъже се бият в Украйна и Русия изпитва значителен недостиг на работна ръка“, пишат анализаторите.

Continue Reading

Previous: Властта да чете! 8-г. Любчо с покъртително писмо до Дядо Коледа
Next: Извънредно: Жена уби българина Михаил в САЩ, ето какво се е случило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.