Москва вече даде да се разбере, че разглежда войната в Украйна като екзистенциален конфликт за своето бъдеще. Кремъл няма да се спре пред нищо, за да постигне победа – дори ако това означава да рискува по-широка война със Съединените щати, като атакува техните ключови космически активи.
Войната в Украйна трансформира геополитическата ситуация и доведе до промени в технологиите и тактиките, които воюващите държави използват в съвременната война, пише Брандън Уайчерт, старши редактор по национална сигурност в The National Interest, както и сътрудник в Popular Mechanics.
В началото на войната в Украйна бързата победа на Русия беше смятана от мнозина за свършен факт. Един от най-ранните ходове, които руснаците направиха срещу Украйна, беше да се опитат да ги изолират по електронен път, прекъсвайки достъпа до интернет по фронта. Но след публичен обмен през X (бивш Twitter) в началото на войната в Украйна, ръководителят на SpaceX Илон Мъск предостави на Киев достъп до своята сателитна мрежа Starlink.
Този ход гарантира, че украинците успяха да останат в битката срещу руските въоръжени сили – изпращайки на Кремъл и света ясен сигнал за събуждане относно огромната стойност на сателитите във войната. И наистина, през следващите месеци надеждният и привидно незащитен комуникационен достъп на Украйна сериозно усложни плановете на Русия за нахлуване.
Разбира се, Москва нямаше просто да се откаже от тези планове. Вместо това, както Кремъл, така и неговите китайски партньори започнаха да работят върху различни методи за спиране на възможностите на Starlink. Китай и Русия правилно оцениха, че моделът Starlink на по-малки, по-евтини и излишни сателити дава тактическо предимство на всеки, който ги използва. Съответно, руснаците прекараха последните няколко години в усъвършенстване на методи за деактивиране на Starlink.
Влезте в руските усъвършенствани системи за електронна война (EW) Калинка и Тобол, разработени да прекъсват сателитните комуникации и навигация, отразявайки значителните и продължаващи инвестиции на Русия в противокосмически способности.
Означена като 14Ts227, системата Tobol е стационарна EW платформа, първоначално проектирана да защитава руските спътници от заглушаване чрез наблюдение и противодействие на смущенията. Той е преназначен за офанзивни операции, насочени към сателитни сигнали като глобалната система за позициониране (GPS) и Starlink. Tobol работи чрез заглушаване на сигнали или чрез заглушаване на връзката надолу (прекъсване на сигнали от сателити към наземни приемници), или заглушаване на връзката нагоре (смущаване на сигнали, изпратени до t сателити).
Инсталациите на Tobol са сравнително малко. Всъщност се смята, че има само седем станции на Тобол в Русия, според доклад от 2024 г., цитиран от Амит Чатурведи от NTDTV World. Едно от най-известните места е в Калининград, европейският ексклав на Русия, разположен между Полша и Литва. Руснаците въоръжиха Калининград до зъби, използвайки го като отровно хапче срещу близкия НАТО.
Системата Tobol е свързана с широко разпространено заглушаване на GPS в Балтийския регион, което засяга хиляди полети и кораби поне от 2023 г. В Украйна междувременно се смята, че тази система е насочена към възлите на Starlink, нарушавайки синхронизацията между сателитите и наземните терминали.
Като цяло Тобол доведе до значителни проблеми в Украйна и в цяла Европа. Трябва да се отбележи, че европейските пътувания бяха дълбоко отрицателно повлияни от Тобол. Това е такава заплаха, че Finnair спря полетите до определени летища в Балтийския регион през 2024 г., за да избегне всякакви животозастрашаващи прекъсвания на своите граждански полети.
Обхватът и мощността на Тобол дори му позволяват да създаде електромагнитен щит, потенциално защитаващ руски активи от сателитно насочвани боеприпаси.
Но истинският „убиец на Starlink“ е системата Kalinka, която може да открива и прекъсва сигнали към и от сателитите на Starlink – с цел да се намесва в украинските военни комуникации и операции с дронове. Нещо повече, предполага се, че Калинка е в състояние да наруши функционирането на сестринското съзвездие на Starlink, системата, която SpaceX специално е проектирала за използване от военните на Съединените щати, Starshield .
Според слуховете способността на Kalinka да заплашва Starshield предизвиква значителни тревоги сред американските отбранителни стратези. Докато Тобол прекъсва по-широките GPS сигнали, прецизното насочване на Калинка може да представлява по-пряка заплаха за конкретни военни операции – въпреки че, разбира се, пълната му ефективност остава непотвърдена в отворени източници.
За разлика от Tobol, който широко блокира сателитната навигация, Kalinka има способността да идентифицира и насочва конкретни терминали, включително тези с подобрени функции за сигурност. Това прави Калинка особено тревожна за Съединените щати и техните съюзници, тъй като може да подкопае критичната свързаност на бойното поле между украинските въоръжени сили, разпръснати по нестабилната фронтова линия с Русия.
Ако Русия наистина има убиец на Starlink и Starshield, тогава те са настигнали Съединените щати по много реален, обезпокоителен начин. А това означава, че след повече от десетилетие на борба за фундаментална трансформация на американските сателити, като ги направи по-оцелели по модела Starlink/Starshield, сега е време да се върнем към чертожната дъска. Защото, ако Русия е преодоляла тези нови сателитни възможности, тогава китайците със сигурност също могат – и всички пари, похарчени за реформиране на сателитните съзвездия, като ги направят жизнеспособни, ще трябва да бъдат изразходвани за повишаване на тяхната жизнеспособност още веднъж.
ОЩЕ НОВИНИ ПО ТЕМАТА НАДОЛУ:
Тръмп, Си Дзинпин и Путин разделят света на сфери на влияние. Къде „падат“ Румъния и Черно море, пише Newsweek.
Интервенцията на американския президент Доналд Тръмп с руския президент Владимир Путин в опит да сложи край на войната с Украйна идва на фона на маневриране между лидерите за сфери на влияние.
Въпреки тарифната война между САЩ и Китай, лидерите на двете страни тестват границите си, за да си изградят сфери на влияние.
Разговорът на Тръмп с Путин през март и последвалата водена от Америка дипломация в Саудитска Арабия демонстрират по-скоро опит за нормализиране на отношенията между САЩ и Русия, отколкото решение за прекратяване на войната в Украйна.
Като доказателство, въпреки преговорите, довели до предложено 30-дневно прекратяване на огъня и споразумение за спиране на атаките в Черно море, войната продължава, като руската страна поставя всякакви неизпълними условия.
Този процес на прекратяване на войната има ехо от Ялтенската конференция от 1945 г. между американски, британски и съветски лидери, която предшества разделянето на Европа в Студената война, според Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външни отношения (ECFR).
„В Ялта великите сили решават бъдещето на Източна Европа“, каза тя пред Newsweek . Ето как изглежда сега по отношение на Украйна.
„Решаването на бъдещето на Украйна без Украйна също означава решаване на бъдещето на Европа без Европа“, добави тя.
Дискусията за бъдещето на Украйна предизвика сравнения с друга среща от Втората световна война, според Стефан Улф, професор по международна сигурност в университета в Бирмингам в Англия.
Той каза, че отказът на Тръмп да предостави на Украйна гаранции за сигурност показва, че настоящият президент на САЩ вижда света като свят, в който великите сили създават сфери на влияние, в които не се намесват.
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет вече обяви „траекториите“ на новата политика на САЩ. Той заяви, че възстановяването на територията на Украйна до нейните граници отпреди 2014 г. е нереалистично, сигнализирайки за ненамеса в „сферата“ на Русия.
Той също така подчерта, че европейските страни трябва да направят повече за собствената си отбрана, защото Съединените щати трябва да противодействат на Китай в Тихия океан.
Карта на „разделението на света“ между Русия, САЩ и Китай, публикувана от Newsweek, показва, че Европа, както и Закавказието и Турция, могат да попаднат в сферата на влияние на Русия.
Съединените щати ще разширят влиянието си в Северна Америка и Гренландия. Тръмп многократно е заявявал, че иска да придобие Гренландия и да поеме контрола над Панамския канал, разгневи Канада, като я описа като потенциална 51-ва държава, и преименува Мексиканския залив, за да го върне към американския му „произход“.
Това не са просто безумни изявления на лидера в Белия дом, а намерения да маркира сферите си на влияние.
Улф вярва, че Тръмп се оттегля в Западното полукълбо, но може да се сблъска с отблъскване от Китай, особено в Латинска Америка, където Пекин навлезе със силно финансиране.
Китай ще разшири влиянието си в Югоизточна Азия. Япония, Индия и Пакистан могат да бъдат в сферата на влияние на КНР.
В същото време Централна Азия, Близкият изток, Африка, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и Монголия не са причислени към нито една от тези три сфери на власт и там се води борба за надмощие.
Намесата на Тръмп не успя да спре черноморските атаки на Русия срещу Украйна. Турция пое преговорите, като Черно море е зона от стратегически интерес, в която Анкара иска да се наложи.
Представители на Украйна и Русия ще проведат непреки преговори за Черно море на 15-16 април в Турция, съобщи CNN Turk.
Ключовият въпрос в преговорите ще бъде безопасността на корабоплаването в Черно море. Други подробности все още не са изяснени. Нито една от страните не е направила официални изявления.
Черно море е от голям интерес за Путин, контролът върху него е една от причините той да нахлуе в Украйна, а сега той продължава да атакува инфраструктурата на Дунав и морските пристанища.
Черно море също е от голям интерес за Турция, като се имат предвид запасите от нефт и газ, които все още не са експлоатирани.
САЩ са склонни да премахнат санкциите срещу Русия по отношение на търговския транспорт на руски кораби през Черно море, което означава явно фаворизиране на Путин.
Чернева смята, че позицията на администрацията на Тръмп предполага, че Източна Европа може да бъде хвърлена по течението, което е тревожно, като се има предвид влиянието на Русия във вътрешната политика на страни като Чехия, Словакия, България, Румъния и Полша.
Тя подчерта, че Русия се опитва да подкопае демокрациите в Източна Европа и „работи, за да придвижи обществата към различен консенсус“. Призракът на Путин е надвиснал над протестите и изборите в няколко източноевропейски страни през последните месеци.
Москва е обвинена от прозападни политици, че се е намесила в референдума за ЕС и президентския вот в Молдова, докато в съседна Румъния изборите бяха отменени от проевропейски лидери, след като крайнодесният лидер Калин Джорджеску поведе първия тур на фона на руска намеса.
Министърът на външните работи на Полша Радослав Шикорски заяви, че се надява президентът на САЩ Доналд Тръмп и администрацията му да разберат, че руския президент Владимир Путин „се подиграва с тяхната добра воля“, предаде Ройтерс, съобщи БТА.
Той каза това преди началото на срещата на външните министри от ЕС В Люксембург днес – ден след руския ракетен удар по украинския град Суми, при който бяха убити десетки хора.
„Украйна безусловно се съгласи на прекратяване на огъня преди повече от месец. Отвратителните атаки срещу Кривой Рог и Суми са подигравателния отговор на Русия“, заяви Шикорски.
„Надявам се президентът Тръмп и администрацията във Вашингтон да видят, че лидерът на Русия се подиграва с тяхната добра воля, и се надявам да бъдат взети правилните решения“, подчерта полският външен министър.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова президента на САЩ Доналд Тръмп да дойде в Украйна и да констатира опустошенията там, причинени от Русия, предаде Франс прес. Този призив украинският лидер отправи в интервю, излъчено по американската телевизия „Си Би Ес“.
То беше записано преди руския ракетен удар, при който в Суми загинаха 34 души, а 117 бяха ранени, отбелязва Франс прес.
Обръщайки се директно към Тръмп, Зеленски заяви: „Искаме да дойдете и да видите. Вие мислите, че разбирате какво се случва тук. Много добре, ние уважаваме вашето решение. Но моля Ви, преди да вземете каквото и да е решение, преди всякаква форма на преговори, елате да видите хората, цивилните, военните, болниците, църквите, децата, разрушенията или убитите. Елате, вижте и след това ще напредваме с план да се сложи край на войната“, каза Зеленски. „Ще разберете какво е направил Путин“, допълни той.
Докато Тръмп изглежда губи търпение с Владимир Путин, който не прие офертата му за примирие, Зеленски смята, че на Путин не може да се има доверие.
Решението за удължаване на мораториума върху енергийните обекти в Русия и Украйна ще зависи от Владимир Путин. Но първо Москва ще обсъди с Вашингтон всички нарушения от страна на Киев, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков пред ТАСС.
„Това ще зависи от решението на президента Путин“, каза той на въпрос дали споразумението ще бъде удължено след изтичането му на 16 април.
Песков припомни, че „мораториумът по същество не е спазен от украинската страна“. „Затова, разбира се, ще трябва да анализираме тези 30 дни. Да обменим, вероятно, информация и съображения с американците. И тогава върховният главнокомандващ, президентът, ще вземе решение“, съобщи представителят на Кремъл.
На 18 март президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп проведоха телефонен разговор, в който обсъдиха ситуацията в Украйна. Путин се съгласи с предложението да се въздържат от атаки срещу обекти на енергийната инфраструктура в продължение на 30 дни и даде заповед на руското министерство на отбраната. По-късно Володимир Зеленски обяви, че Украйна ще подкрепи предложението за спиране на атаките срещу енергийни съоръжения
Според руското министерство на отбраната режимът в Киев продължава едностранно да нанася удари по енергийната инфраструктура на Русия въпреки публичните изявления в подкрепа на мораториума. Москва продължава да спазва договореностите.
Делът на модерните оръжия и оборудване в стратегическите ядрени сили на руския военноморски флот вече възлиза на 100%. И този дял трябва да се запази такъв и в бъдеще. Това каза руският диктатор Владимир Путин по време на съвещание днес на тема „За стратегията за развитие на ВМФ на Русия до 2050 г.“. Той посочи и, че Русия ще инвестира 8,4 трилиона рубли (100,54 милиарда долара) в развитието на руския военноморски флот през следващите 10 години.
Още: Зад кулисите на новия европейски план – масово конфискуване на корабите от руския „сенчест флот“
„През последните години изпълняваме мащабна програма за модернизиране на военноморския флот. В руските корабостроителници – от Калининград до Владивосток – се извършва серийно строителство на надводни кораби и нови ракетни подводници, включително най-новите проекти „Борей-А“ и „Ясен-М“. За тези цели са отделени значителни средства“, каза диктаторът.
Той отбеляза, че на 27 март тази година бе пусната на вода многоцелевата подводница „Перм“ – първата подводница, въоръжена с хиперзвукови крилати ракети „Циркон“. Путин пусна на вода новата атомна подводница „Перм“, оборудвана с „Циркон“-и (ВИДЕА)
„През последните пет години са построени 49 кораба от различни класове, а от 2020 г. до 2024 г. до днес в състава на военноморските сили са въведени четири стратегически подводници от проекта „Борей-А“ и четири многоцелеви подводници от проекта „Ясен-М“, каза още Путин.
Неотдавнашният спад в цените на петрола няма да e непреодолим фактор за способността на Русия да финансира военната си машина, тъй като нарастващите приходи от неенергийни сектори и резервите за черни дни помагат за компенсиране на загубите.
Въпреки че Руският фонд за национално благосъстояние е намалял от началото на инвазията, той все още е достатъчен, за да компенсира недостига на приходи от петрол за следващите 18-24 месеца, ако руският суров петрол струва около 50 долара за барел, според оценки на Bloomberg Economics. Това вероятно е достатъчно време, за да се възстановят стоковите пазари, което прави краткосрочни съкращения на военните разходи малко вероятни.
Цената на Brent падна до четиригодишно дъно под 60 долара за барел тази седмица, след като Китай и САЩ ескалираха търговската си война между двете страни и групата ОПЕК+ обеща да увеличи добива следващия месец. Въпреки че Brent компенсира някои от тези загуби на фона на пауза в общия тарифен план на американския президент Доналд Тръмп, той все още се търгува с 15% по-ниско от началото на тази година.
Петролът Urals, основната смес за износ на Русия, се срина до 52,76 долара за барел в пристанището на Балтийско море Приморск в петък, показват данни на Argus Media. Последно беше под $50 през юни 2023 г.
Докато страните от Г-7 въведоха тавани на цените на руския петрол, целящи да попречат на способността на Кремъл да финансира инвазията си в Украйна, както и застраховки и ограничения за корабоплаване, Русия заобиколи тези ограничения, натрупвайки сенчеста флотилия от танкери, за да доставя петрол на клиенти в Азия и Латинска Америка.
Русия отдавна използва т. нар. бюджетно правило като вид застраховка срещу падащите цени на петрола. Този механизъм позволява на държавата да прехвърли излишните приходи от енергия в национален фонд, когато руският суров петрол струва повече от 60 долара за барел. След това натрупаните средства помагат да се компенсира, когато цените на петрола са по-ниски.
Управителят на Банката на Русия Елвира Набиулина каза пред Държавната дума по-рано тази седмица, че „тектоничните промени“ в световната търговия представляват сериозни рискове за Русия, но бюджетното правило осигурява на правителството ресурси за подкрепа на разходите, дори и при неотдавнашния спад на цените на петрола.
Купчината пари, натрупана във фонда, възлиза на 3,3 трилиона рубли (38,4 милиарда долара) към 1 април, показват данните на Министерството на финансите. Той се е свил с повече от 60% от началото на 2022 г. въпреки благоприятните условия на енергийния пазар, тъй като Кремъл е използвал резерви, за да покрие бюджетната дупка, причинена от военните разходи.
Русия планира да похарчи 41,5 трилиона рубли (483 милиарда долара) тази година, като около една трета от тази сума ще финансира военните нужди на Кремъл.
„По-ниските цени на петрола ще намалят приходите от петрол на Русия, което ще навреди както на производителите на петрол, така и на публичните разходи, но е малко вероятно да повлияят на военния баланс. Договорите за отбранително производство на Русия за 2025 г. вероятно са били финансирани предимно от прекомерните разходи през първото тримесечие.
Устойчивостта на правителството се движи от три фактора: десетилетие на преминаване към растеж, различен от петрола, стабилни парични резерви в Фонда за национално благосъстояние и силни данъчни приходи от несуровинни стоки. Заедно те ще помогнат за поддържане на федералния дефицит под 3% от БВП през 2025 г.“, коментира Алекс Исаков, икономист за Русия на Bloomberg Economics.
Наличните пари във Фонда за национално богатство, натрупани поради бюджетното правило, ще смекчат част от „ефекта от влошаващите се външни условия върху бюджета“, каза Дмитрий Полевой, инвестиционен директор в базираната в Москва Astra Asset Management. Прогнозираното отслабване на рублата към 95-100 за щатски долар също ще помогне за компенсиране на тези ефекти, каза той.
Делът на приходите от петрол и газ в бюджета на Русия ще падне под 30%
Приходите от нефт и газ представляват 30% от общия доход на Русия и според оценките на Bloomberg Economics ролята им в бюджета е напът да намалее допълнително до около 25% през 2025 г. В същото време приходите от неенергийните сектори са се увеличили по-бързо от прогнозираното.
Русия имаше бюджетен излишък от около 500 милиарда рубли през март, въпреки спада от 17% в приходите от петрол.
Министерството на финансите се отказа от очакванията за излишък от приходи от петрол и газ през тази година и призна, че съществува риск реалните енергийни приходи да бъдат под прогнозите. Все пак министерството очаква непетролните сектори да генерират „значително по-високи“ приходи за бюджета от прогнозираните, според неговото изявление.
Освен това вероятното отслабване на рублата частично ще компенсира спада в приходите от петрол, каза в бележка Олга Беленкая, икономист във Finam в Москва. Наскоро силната рубла удари приходите от износ, каза тя.
Бюджетът за тази година се основава на средна цена на петрола Urals от 69,7 долара за барел и среден обменен курс на рублата от 96,5 за долар. Руската валута е поскъпнала с 15% от началото на годината до 86,093 за долар.
Американският президент Доналд Тръмп премахна наложеното мито за внос в САЩ за смартфон и компютри, произведени в Китай, които преди това бяха обложени с увеличени мита от 125%.
„Трябва да се търсят пътища за преодоляване на трудностите. Ясно е, че стари партньори като САЩ и ЕС не биха могли да влязат прекалено остро във взаимната си търговия и отношение. Трябва да се преценяват нещата. Що се отнася до България – формално погледнато много хора са спокойни, че износът ни към САЩ е около 1,100 млрд., а вносът близо до 600 млн., надявайки се, че само това ще бъдат щетите за нас. Това обаче не е точната цифра“, коментира председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов в „България сутрин“.
Той подчерта, че всеки автомобил в ЕС има части от България: „Всеки автомобил, който не замине от ЕС за реализация зад граница, ще се отрази на българските производители на автомобилни части“.
Според Симеонов не е разумно да разчитаме на затваряне на европейския пазар, но и е вредно.
„Няма добра търговска война. Всеки, който затвори с протекционистки мерки своя пазар, ще пострада повече. Светът е по-голям, отколкото по-рано, с по-големи възможности. Индия и Китай са пазари с възможност да поемат продукция. Трябва да се работи внимателно. България, като част от ЕС, трябва да направи необходимото, да даде „допълнителни стимули“ на ЕК и институциите в ЕС за интензивна работа в няколко посоки“, настоя гостът пред Bulgaria ON AIR.
Първото, по думите на Симеонов, е да се водят сериозни преговори за разширяване на договорите и споразуменията за свободна търговия с други страни.
„ЕС трябва да насочи средства и усилия за по-добро опознаване на сега съществуващите споразумения за свободна търговия. В страните от Африка можем да пласираме продукция на хранително-вкусовата промишленост. За тях ценна продукция ще бъдат машините за преработка на селскостопанска продукция“, уточни той.
Може да се преговаря със САЩ, смята Симеонов.
„Нашите фирми ще трябва по-смело да подхождат към китайския пазар“, посъветва още председателят на БТПП.
Президентът отправи предупреждение, че идват мита и за мобилните телефони и потребителската електроника и омаловажи паузата като процедурна стъпка. Междувременно, Китай повиши своите мита до 125% и нарече действията на Тръмп „шега“ и не дава признаци, че има готовност за преговори.
Нека да погледнем какво е положението на азиатските фючърси в момента – сочат нагоре рано по време на сесията. Офшорният юан продължава да държи нивото от 7,28 за долар. Да напомня, че вече имаме четири седмици на загуби за китайската валута – както на континента, така и офшорната.
Централните банкери в Япония, Южна Корея и Китай, всички се събират в Малайзия, за да обсъдят последиците от митата за монетарната политика. Фючърсите на Nikkei сочат нагоре от 0.6%. Японските власти заявиха, че няма да ползват възможността за разтоварване на държавни облигации в преговорите за митата оттук нататък.
Имаше доста спекулации относно това какво може да направи Китай – с покупката си на държавни облигации наистина стресна облигационните пазари. Миналата седмица имаше загуби относно американския държавен дълг.
Има признаци, че това движение нагоре на фючърсите за американските акции е резултат от тези изключения. Президентът Тръмп се противопостави на този наратив и заяви, че това е по-скоро процедурна крачка. Това може да доведе до бързо утихване на ралито. Вижда се облекчението, че смартфоните и електрониката са изключени за момента от митата. Само че се разглеждат веригите на доставки, а това може да окаже влияние върху следващия ход оттук нататък. Акциите в Азия, както казахте, особено тези на компаниите свързани с технологиите поскъпнаха по време на днешната сесия.
Президентът Тръмп заяви, цитирам, никой не се е отървал. Изглежда, че вноса на технологии ще бъде подложен на разследване по раздел 232, което може да отнеме седмици или месеци. Така че не е ясно колко време ще бъде в сила това изключение.
Трябва да имаме предвид, че оригиналният указ, който президентът Тръмп подписа на 2 април, изключваше стоки като чипове, дървен материал, мед, фармацевтични продукти. Тези отрасли може да бъдат обложени с мита по силата на мерките от раздел 232 въз основа на опасения за националната сигурност.
Изглежда, че вносът на технологии, включително потребителска електроника сега ще се окаже под шапката на специфичните мита за сектора вместо под шапката на плана за реципрочните мита.
Президентът Тръмп заяви, че тези мита просто се местят от една кофа в друга. Като имаме това предвид, когато Белият дом заяви, че ще приложи раздел 232 преди, включително относно митата за стомана и алуминий, беше заложено ниво на митата от 25%.
Така че нека за целите на спора да предположим, че това ще бъде митото, което ще влезе в сила за тези чипове и веригата на доставки за тези чипове, както и продуктите, в които те влизат, това ще бъде по-ниско, отколкото предишните варианти, включително нивото от 145% за всички китайски стоки.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп определи като „ужасяващ“ ракетния удар по украинския град Суми, при който загинаха най-малко 34 души, но се въздържа от директно обвинение към Русия., цитира думите му Би Би Си.
„Мисля, че това е ужасно. Казаха ми, че е била направена грешка. Но мисля, че това е ужасно. Цялата война е ужасна“, заяви Тръмп пред журналисти на борда на президентския самолет по пътя към Вашингтон, цитиран от AFP. На въпрос кого има предвид под „те“, когато говори за грешка, Тръмп отговори: „Попитайте тях“, без да конкретизира.
В изявление на Белия дом също липсва директно посочване на Русия като отговорна за нападението. Въпреки това, държавният секретар Марко Рубио изрази съболезнования на жертвите от „ужасяващия руски ракетен удар по Суми“.
Говорителят на Съвета за национална сигурност Брайън Хюз подчерта в коментар за Франс прес че трагедията в Суми е „ясно и сурово напомняне защо усилията на президента Тръмп за прекратяване на тази ужасна война се предприемат в решителен момент“.
Владимир Путин подкрепя идеята за прекратяване на огъня
Андрий Коваленко, служител по сигурността, който управлява украинския Център за противодействие на дезинформацията, вчера подчерта, че ударът е бил извършен след посещението на американския пратеник Стив Уиткоф в Москва.
„Русия изгражда цялата тази така наречена дипломация около удари срещу цивилни, посочи той. Само мръсна измет може да действа така – да отнема живота на обикновени хора“, коментира президентът на Украйна Володимир Зеленски, цитиран от АП.
Зеленски призова за глобален отговор на атаката.
Лекарят на американския президент Доналд Тръмп заяви, че най-възрастният човек, избиран за президент на САЩ, е „напълно годен“ да изпълнява длъжността главнокомандващ, а Белият дом публикува резултатите от медицинския преглед на Тръмп от петък, предаде Асошиейтед прес.
Тръмп е на 78 години, а неговият лекар, капитанът от военноморските сили Шон Барбабела, се позова на „активния начин на живот“ на Тръмп и каза, че той „продължава да допринася значително“ за доброто състояние на президента републиканец. На 14 юни Тръмп ще навърши 79 години.
Лекарят каза, че Тръмп е „напълно годен да изпълнява задълженията на върховен главнокомандващ и държавен глава“.
Резултатите показват, че Тръмп е свалил почти 10 килограма от последния си медицински преглед като президент през 2020 година. Тогава той е бил с тегло 110,7 килограма, а сега е свалил теглото си до 101,6 килограма.
Барбабела заяви, че дните на Тръмп са изпълнени с участие в множество срещи, публични изяви, присъствие в медиите и „редовни победи в събития, на които се играе голф“. Тръмп е запален играч на голф и каза, че наскоро е спечелил турнири, които се играят в клубовете, които притежава във Флорида.
Нивата на холестерола на Тръмп са се подобрили с течение на времето, подпомогнати от лекарства. Кръвното му налягане се счита за повишено и има вероятност ситуацията да се влоши, ако не се предприемат мерки, сочат изследванията.
Сърдечният ритъм на Тръмп в покой е 62 удара в минута, което съответства на предишни изследвания. Нормалната сърдечна честота в покой за възрастните варира от 60 до 100 удара в минута и обикновено по-ниската честота означава по-добра сърдечносъдова функция.
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че ще обяви митническата ставка за вносните полупроводници през тази седмица, като добави, че ще има гъвкав подход към някои компании в сектора, предава Ройтерс.
Обещанието на държавния глава означава, че изключването на смартфони и компютри от неговите реципрочни мита за Китай вероятно ще бъде краткотрайно, докато той се стреми да рестартира търговията в сектора за чипове.
„Искахме да освободим много други компании, защото искаме да произвеждаме нашите чипове, полупроводници и други неща в нашата страна“, коментира Тръмп пред репортери на борда на Air Force One, докато пътува обратно към Вашингтон от имението си в Уест Палм Бийч.
Тръмп отказа да каже дали някои продукти като смартфоните може все пак да бъдат освободени, но допълни: „Трябва да покажем известна гъвкавост. Никой не трябва да бъде толкова твърд“.
По-рано през деня Тръмп обяви търговско разследване, свързано с националната сигурност, в сектора на полупроводниците.
„Разглеждаме полупроводниците и ЦЯЛАТА ВЕРИГА ЗА ДОСТАВКИ НА ЕЛЕКТРОНИКА в предстоящите разследвания на митата с оглед на националната сигурност“, написа той в социалните мрежи.
Белият дом обяви изключението от високите реципрочни мита в петък, пораждайки известни надежди, че технологичната индустрия може да избегне ефектите от ескалиращия конфликт между двете страни и че ежедневните потребителски продукти като телефони и лаптопи ще останат достъпни.
Въпреки това министърът на търговията на САЩ Хауърд Лутник по-рано в неделя даде да се разбере, че в следващите два месеца ключовите технологични продукти от Китай ще бъдат изправени пред отделни нови мита заедно с полупроводниците.
Колебливата позиция на Тръмп за митата миналата седмица предизвика най-големите колебания на Wall Street от пандемията на Covid-19 през 2020 г. насам. Бенчмаркът S&P 500 се понижи с повече от 10% откакто Тръмп встъпи в длъжност на 20 януари.
Лутник твърди, че след месец или два Тръмп ще въведе „специален фокусен тип тарифа“ за смартфони, компютри и друга електроника, заедно със секторните мита, насочени към полупроводниците и фармацевтичните продукти. Новите мита ще бъдат извън т.нар. реципрочни мита, при които налозите върху китайския внос се покачиха до 125% миналата седмица, допълва той.
В петък Пекин увеличи собствените си мита върху вноса от САЩ до 125% в отговор на случващото се. В неделя, преди коментарите на Лутник, Китай каза, че преценява влиянието на изключенията за технологичните продукти, въведени късно в петък.
Рецесия и военни разходи от 5% от БВП. Това е рецепта да паднеш от власт. Но точно това иска Доналд Тръмп от европейските правителства.
Ултиматумите, които им поставя, съчетани с митата и цените на енергията, означават рязане на работни места, социални програми, пенсии, разходи за здравеопазване. Т.е. обедняване.
Тръмп причинява на Европа икономическа болка, която неизбежно влече след себе си политическа нестабилност.
Да си спомним как през последните 15 години кризата в кредитирането (2008 г.), , дълговата криза (2010-2015 г.), бежанската криза (започнала през 2015 г.), пандемията от КОВИД-19 (2019-2022 г.) и последиците от войната в Украйна сваляха правителства и дори извадиха една от основните държави членки от ЕС.
Икономическите трусове никога не остават само икономически. Тръмп иска да смени политическата физиономия на Стария континент. Отказва да бъде съюзник и защитник на досегашната социална и либерална Европа.
Но освен че ерозира доверието в традиционните елити, икономическата болка развъжда на тяхно място популизъм. Тя води след себе простокрация, която е другото име на анти-демокрацията.
Това става по същия начин, по който Голямата депресия е довела на власт нацистите и фашистите през 30-те години на 20-и век. И както гореспоменатите европейски кризи от началото на 21-и век доведоха до антилибералната революция на крайната европейска десница.
Тръмп не иска Европа на познатите от хубавите ѝ времена християндемократи, социалдемократи, либерали и зелени и различните коалиции между тях. Той иска Европа на Льо Пен, Салвини, Орбан, Вилдерс и Фараж, т.е. Европа от себеподобни. И пропагандната му ръка Илон Мъск открито работи за тях.
Какво да прави Европа? Да се изправи в защита на своя политически, икономически и социален модел? Или да се сниши и приспособи, да умиротвори Тръмп и да прави “сделки” с него?
Къде е България? Днес тя не е дори в историческата си роля на “снишаваща се”. България е в лагера на нехаещите. Ако съдим по новините в последните седмици, главната ѝ грижа в момента е безопасността на движението.
НАТО – инструмент за шантаж и изтезание
Тръмп иска срещата на върха на НАТО в Хага през юни да бъде негов личен триумф. Той трябва да се изразява в това съюзниците да приемат неговото искане за отбранителни разходи от 5% от БВП.
Държавният секретар Марко Рубио ги подготви психически за това на срещата на външните министри на алианса в Брюксел на 3 април. Той им каза, че никой не очаква от страните им да достигнат това ниво за една година. НАТО постави целта от 2% от БВП преди 11 години и осем от тридесетте му членки (Италия, Канада, Испания, Португалия, Белгия, Люксембург, Хърватия и Словения) още не са я постигнали, а мнозинството от останалите смятат 5-те процента за нереалистично и ненужно висока амбиция.
Защо тогава Тръмп ги притиска да я приемат? Защото наистина трябва? Защото просто може? Или защото има и друга цел? Най-вероятен изглежда третият отговор. Може да се очаква, че американският президент би търгувал отстъпка от искането си срещу други отстъпки от европейците. Главният му коз е продължаващата им зависимост от САЩ в сигурността, благодарение на която може да извива ръцете им.
Тя ще бъде факт още дълго. Европа се нуждае от години инвестиции от стотици милиарди евро, за да постигне пълна отбранителна автономия. Само програмата за превъоръжаване, предложена от Европейската комисия, която минава за не твърде амбициозна, възлиза на 800 милиарда евро за идните четири години, от които 150 милиарда общ европейски дълг. Военният бюджет на САЩ само за 2025 година е 1,39 трилиона долара (1,27 трилиона евро). Руската заплаха подчертава силните карти на Тръмп в разговорите с европейската част на НАТО.
Но освен външнополитически коз тази зависимост може да се окаже опасна за доверието в алианса и за единството му. Те ще отслабват толкова повече, колкото повече той бъде възприеман като инструмент за шантаж и изтезание, вместо като непоклатима гаранция за сигурност, основана преди всичко на споделени ценности, а не само на голи интереси.
Такава тенденция би наливала избиратели на партии, които се борят за извадят страните си от НАТО като например крайнолявата “Непокорна Франция”. Видни членове на крайнодясната “Алтернатива за Германия”, като например Тино Хрупала, са се изказвали за преосмисляне на членството на страната в НАТО, ако алиансът не зачита интересите на Русия. Подобна е позицията на “Възраждане” в България.
Данък “безгрижие”
Европа в момента харчи за отбрана 345 милиарда евро годишно. За да постигне 5% от БВП, тя ще трябва да увеличи този разход на 915 милиарда евро годишно. Бюджетът на България за 2025 г. предвижда разходи за отбрана от 2,09% от БВП или 4,88 милиарда лева (2,5 милиарда евро). Разходи от 5% от БВП биха се равнявали на 11,67 милиарда лева (5,9 милиарда евро) при днешния БВП, по днешни цени.
За ЕС 915 милиарда евро са почти колкото седемгодишния му бюджет, чиито разходи обикновено са малко над 1 трилион (1 000 милиарда евро). Такъв разход за отбрана би надвишил повече от два пъти седемгодишния бюджет на ЕС за кохезия (социалноикономическо сближаване), който за този програмен период е 390 милиарда евро). Това са средства за инфраструктура, икономическо и социално развитие, околна среда, конкурентоспособност, с които ЕС подпомага основно по-неразвитите си държави членки.
За България 5% от днешния БВП са 3,2 пъти повече от социалните разходи в бюджета ѝ за 2025 г. (3,62 милиарда лева или 1,86 милиарда евро).
Тези числа недвусмислено показват лишенията, на които исканията на Тръмп биха подложили европейците, ако те не потърсят нови източници на финансиране. Тези лишения биха били още по-тежки в условията на рецесия и безработица, до които би довела търговската война, както очакват ред анализатори и финансисти. Те също имат потенциала да създадат плодородна почва за всякакъв вид популизъм и съпътстващата го политическа дестабилизация.
Но Европа сама носи част от отговорността за непосилната тежест, пред която е изправена. Тя е цената на десетилетията безгрижие, през които правителствата на Стария континент приемаха американските гаранции за сигурност като природна даденост. Първият мандат на Тръмп само за кратко ги събуди от тази сладка летаргия. Изборът на Джо Байдън през 2020 г. отново ги приспа. А американските настоявания Европа да поеме по-големи финансови тежести и отговорности в НАТО датират още от първия мандат на Барак Обама (2009-2013 г.). Тръмп просто ги повтаря по драстичен и разрушителен начин.
План А и план Б
По другото предизвикателство – митата на Тръмп – Европа, за разлика от Китай и Канада, е още във фаза на колебание – да отговори реципрочно, или да преговаря търпеливо? Пекин и Отава направиха първото, но европейските столици не са единодушни, а Комисията е нерешителна.
Председателката ѝ Урсула фон дер Лайен видимо смекчи тона в сравнение с началото на мандата на Тръмп. Докато преди говореше, че “всички опции са на масата” и че “ще отговорим твърдо и пропорционално”, последните ѝ опорни точки са други: “Готови сме да отговорим, но има алтернативен път. Не е твърде късно да решим безпокойствата си чрез преговори”. Комисарят по търговията Марош Шефчович също подготвя публиката за преговори със САЩ, които ще изискват “време и усилия”.
„План А е диалог и преговори“, каза полският министър на финансите Михал Барановски, чиято страна председателства ЕС в момента. „Целта ни със сигурност не е да участваме в ескалация, а да преговаряме. ЕС ще държи в джоба си „План Б – потенциално твърдия отговор“.
Администрацията на Тръмп отхвърли предложението на Брюксел за двустранни нулеви мита върху промишлените стоки. И като цяло във Вашингтон нямат апетит да се договарят с европейските институции. Предпочитат да правят това с отделните държави членки, използвайки техните специфични слабости и чувствителности.
ЕС разполага с мощни оръжия за търговска защита, които отиват отвъд митата. “Ядрената” му опция е т.нар. инструмент за защита от (търговска) принуда. С него 27-те могат да наложат ограничения върху износа и вноса на стоки и услуги, върху преките чуждестранни инвестиции и достъпа до обществени поръчки. Два сектора на услугите в САЩ са особено чувствителни към такива ограничения: финансите и технологичните гиганти. Но на ЕС липсват единодушие и решимост да използва възможностите си.
Освен това лидерите му още не са наясно какво иска да постигне Тръмп: да принуди търговските партньори на САЩ да преговарят; да осигури приходи, позволяващи му да намали данъците, или да промени световния икономически ред. А може би иска и трите едновременно?
“Ястреби” и “гълъби”
Спрямо митата на Тръмп европейските държави в момента са разделени на “ястреби” (Германия и Франция) и “гълъби” (Италия и Ирландия). Останалите 23 държави членки се разполагат в позициите си между тях.
„Трябва да отворим европейският инструментариум, който е много изчерпателен и може да бъде изключително агресивен… Имам предвид инструмента за борба с принудата“, каза френският министър на търговията Лоран Сен Мартен.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек повтори коментарите му, призовавайки ЕС да премине „отвъд митническите мерки“.
„С инструмента за борба с принудата бихме могли да окажем натиск върху американците, … каза Хабек. По думите му инструментът има „широк обхват, включва цифровите услуги”.
Италия и Ирландия пледират ЕС да запази самообладание и да не бърза с твърд отговор, за да избегне ескалация на търговската война. Италианският външен министър Антонио Таяни занесе в Брюксел списък с 30 чувствителни италиански експортни стоки, най-важната от които е виното, с искането ЕС да ги защити като избегне търговска ескалация. Миналия понеделник Италия и Ирландия постигнаха своето (с помощта на “ястреба” Франция). ЕС реши да извади американския бърбън от проекта за контрамерки срещу митата на САЩ върху алуминия и стоманата, защото Тръмп беше заплашил да отговори с 200-процентови мита върху вносния европейски алкохол.
Друго олицетворение на европейската дилема е генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Трудно е да познаеш бившия нидерландски премиер либерал, който днес приглася на исканията на консервативен Вашингтон за повече европейски разходи за отбрана.
Като министър-председател Рюте беше в челните редици на привържениците на спестовността. Дума не даваше да се издума за нови дългове, особено – мютюализирани, за европейски облигации. Превъоръжаването, за което днес зове, означава точно това.
Не е тайна, че холандецът дължи поста си до голяма степен на дипломатическите си умения, които в случая се изразяват в това да ласкае Тръмп и да поддържа ангажимента му към НАТО.
Но, изпълнявайки тази деликатна мисия, Рюте ходи по тънко въже и рискува както доверието на европейските съюзници, така и единството на алианса. Така например, в контраст с миналото, той се съгласи с Тръмп за нуждата от “естествено възстановяване на връзките с Русия” и после (по време на посещение във Варшава) заяви, че Русия “остава дългосрочна заплаха”.
По не особено убедителен начин Рюте заобиколи въпросите за намерението на Тръмп да анексира Гренландия (автономна датска територия). На пресконференция във Вашингтон той каза, че ни иска да забърква НАТО в двустранни отношения между негови държави членки. Но териториални претенции от най-силната страна в алианса към сравнително малка европейска съюзничка не просто “забъркват” организацията, а поставят под въпрос съществуването ѝ.
Да се опрем или да умилостивим?
Дилемата, която представляват “ястребите” и “гълъбите” е: Да се опрем на Тръмп или да го умилостивим?
Главната грижа на назначената от държавите членки Европейска комисия е да не ядоса с твърде радикални предложения някой от работодателите си, особено – по-големите държави и особено държавите основателки на Съюза.
Ето защо веднага след избора на Тръмп Фон дер Лайен даде умилостивителен тон за песен. Тя предложи европейците да купуват повече американска енергия и оръжия в замяна на по-малко мита. Тръмп напълно пренебрегна това win-win предложение. Той е win-lose политик и привърженик на игрите с нулев резултат. “Да направим Америка велика отново” означава САЩ да печелят, а всички други да губят. Това искат избирателите на Тръмп, това той обещава да им даде.
Европейските му умилостивители си играят на психотерапия. Те се опитват да смекчат шока в страните си от промяната на статуквото. Да успокоят страха, че Европа изведнъж е сама пред агресивната Русия и настъпателния Китай и че Америка вече не е сигурен съюзник. Посланията, че е възможна сделка с Тръмп, както те си я представят, са адресирани повече към разтревожената европейска публика, отколкото към Вашингтон, където не ги приемат сериозно.
Умилостивителите също пропускат, че купуването на повече американски втечнен газ и повече американски ракети, изтребители и дронове е смяна на една зависимост с друга – кранчето ще държи не Путин, а Тръмп. Т.е. един монополист ще замести друг. Но и двамата еднакво мразят либерална и социална Европа.
Повече американски оръжия няма да направят Европа по-силна и по-автономна, а точно обратното – ще увеличат зависимостта ѝ от САЩ. Държавите, които купуват отбранително оборудване с произход от САЩ, трябва да се съгласят с определени условия, като например да не прехвърлят оборудването на трети страни или да го използват за цели, различни от посочените в споразумението, без предварително писмено разрешение от правителството на САЩ.
Тези споразумения се контролират от Бюрото по политически и военни въпроси на Държавния департамент на САЩ. Правителството на САЩ наблюдава използването на тези оръжия чрез програми за наблюдение на крайната употреба, за да гарантира, че се използват по предназначение. Ако държава иска да използва оръжията по начин, който не е обхванат от първоначалното споразумение, тя трябва да поиска разрешение от правителството на САЩ, обикновено чрез Държавния департамент.
С други думи – преди да използва американска ракета срещу руска цел, Европа трябва да поиска разрешение от Вашингтон. Това не е точно “стратегическа автономия”.
Но ограниченията не свършват дотук. Те се прилагат и за произведени в Европа оръжия, съдържащи компоненти от САЩ. Тези оръжия са предмет на Правилата на САЩ за международен трафик на оръжия (ITAR), които изискват разрешение от Държавния департамент на САЩ за износа или трансфера на съответните оръжия. ITAR гарантират, че компонентите с произход от САЩ се използват в съответствие с американските закони и политики, дори когато са интегрирани в системи, произведени в чужбина.
Естествено, това поражда въпроси за отбранителния суверенитет на Европа. Така например, най-богатите ѝ държави вече участват в програмата за доставка на американския изтребител от най-ново (пето) поколение F-35, а разработката на европейския му аналог се бави.
Драги е обречен да победи
В така описаната ситуация Европа не може да запази икономическия и социалния си модел, без да се откаже от финансовата строгост от ерата на Ангела Меркел. Освен за превъоръжаване, много парѝ и трябват за конкурентоспособност, т.е за нови материали, квантови компютри, изкуствен интелект. Огромни инвестиции ще трябват и за постигане на климатична неутралност до 2050 г., макар и при де-радикализирана Зелена сделка. Вече няма никакво съмнение, че въглеводородната независимост е и политическа независимост. И че уж евтината руска или американска традиционна енергия излиза дългосрочно по-скъпа.
Това означава, че за да осигури необходимите ѝ средства, без да посегне на качеството на живот на гражданите си, Европа трябва да да потърси кредитиране от международните финансови пазари – едно от ключовите предложения в доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност. Прецедентът с общия дълг за възстановяване от КОВИД пандемията изглежда неизбежно да бъде повторен, макар Фон дер Лайен дълго да му се противеше.
Тя вече допусна общ европейски дълг за превъоръжаване и изключване на разходите за отбрана при изчисляването на дълговете и дефицитите на държавите членки. Но има страни членки, като Италия например, които вече искат пълно суспендиране на правилата за бюджетна дисциплина в ЕС (т.нар. Пакт за стабилност и растеж) както беше по време на пандемията.
Въпросът не е дали Европа ще заема отново парѝ, а как да го направи най-изгодно. Едно от предложенията, което финансовите ѝ министри разгледаха на неформален съвет във Варшава миналата събота, е за Европейски механизъм за отбрана. Той ще бъде моделиран подобно на спасителния фонд на еврозоната, Европейския механизъм за стабилност, който тя използва по време на кризата със суверенните дългове. Това е междуправителствен финансов инструмент, извън общностните структури на ЕС. Той набира средства чрез заеми на пазарите, използвайки капитал, предоставен от страните, които са част от него. С набраните средства може да предоставя заеми на участващите страни или директно да купува оръжия, намалявайки бюджетните разходи за държавите членки.
Друг очертаващ се източник на средства са неусвоените фондове за социалноикономическо сближаване. Комисията вече предложи как части от тях да бъдат използвани за стратегически приоритети като отбрана, конкурентоспособност и климатична неутралност.
Къде е България?
На времето Бойко Борисов имаше прост и ясен отговор на този въпрос – където Германия, там – и ние. Но тогава ставаше въпрос за финансова дисциплина, а не за астрономически разходи за отбрана, климат и конкурентоспособност.
Въпросът е как днес България да последва Германия без ресурсите и мащабите на нейната икономика, без дългосрочно проевропейско правителствено мнозинство, в присъствието на проруски президент и широко и дълбоко проникваща кремълска пропаганда.
Точно тези въпроси подозрително отсъстват от българския дневен ред. Вместо с последствията от войната в близост до нас правителството е хиперактивно по отношение на “войната по пътищата”. Не че тя не е важна, но едва ли е нещо ново, а всичкият шум, който се вдига около нея започва да прилича на отклоняване на вниманието от въпроси като например:
Колко стотин милиона евро ще загубим от Плана за възстановяване и устойчивост?
Кой е отговорен за това?
Колко от парѝте от плана можем да спасим?
Колко европейски кохезионни средства се очертава да загубим или пренасочим и каква част ще усвоим?
Какви преки и косвени загуби се очертават за икономиката ни от американските мита? Как те ще се отразят на икономическия растеж и на бюджета? Как държавата възнамерява да защити засегнатите?
Ще участваме ли в подготовката на ЕС за новите геополитически реалности или ще чакаме да ни връхлети каквото дойде отвън?
Български разговор по тези теми продължава да няма.
„Съдиите нямат право да контролират изпълнителната власт“, написа вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс в началото на февруари. Поводът беше, че федерален съдия блокира достъпа на Илон Мъск до документите на Министерство на финансите. Илон Мъск призова за импийчмънт на съдията.
В следващите седмици напрежението между съдебната и изпълнителната власт във Вашингтон продължи да се покачва. Съдилища блокират ходове на администрацията, които според тях са незаконни, президентът Тръмп и обкръжението му се опитват да игнорират съдебни решения, нападат конкретни съдии и зоват за оттеглянето им. Последният такъв случай стигна до Върховния съд и предизвика прецедент, а в САЩ все по-често говорят за конституционна криза.
Консервативни съдии гласуват срещу решения на Тръмп
Всичко започна с решението на Доналд Тръмп да се позове на закон от 1798 година, за да депортира венецуелци, които администрацията му подозира, че членуват в престъпна банда. Окръжният съдия Джеймс Боасбърг нареди в събота да спре депортирането им със самолети към Ел Салвадор, докато съдът не прецени дали това е законно. Администрацията на Тръмп не се съобрази с решението, а президентът нападна Боасбърг с агресивно съобщение в социалните мрежи, в което го нарече „радикален ляв лунатик съдия, размирник и агитатор“ и призова за импийчмънта му.
Тази атака провокира реакция от председателя на Върховния съд Джон Робъртс. „От повече от два века е наложена практиката, че импийчмънтът не е подходящ отговор при несъгласие с дадено съдебно решение. За тази цел съществува нормалният процес на обжалване“, написа Робъртс.
Макар да е назначен от републиканския президент Джордж Буш-младши, Робъртс не за първи път заема позиция, която се противопоставя на политиките на Тръмп. Наскоро заедно с друга консервативна съдийка – Ейми Кони Барет, назначена през първия мандат на Тръмп – Робъртс гласува в защита на решението на окръжен съдия, който нареди на администрацията да размрази помощ от близо 2 млрд. долара от закритата агенция USAID, които трябва да бъдат изплатени за вече свършена работа.
Решенията на Мъск и Тръмп противоречат на Конституцията?
Решенията на Мъск за USAID се сблъскват и с по-сериозни правни проблеми. Според решение на друг окръжен съдия – Теодор Чуанг от Мериленд – закриването на агенцията от Мъск и ръководеното от него звено DOGE вероятно противоречи на Конституцията на САЩ. Проблемът е, че Мъск, който не е утвърден от Сената и не заема официален пост, няма как да закрие агенция, създадена от Конгреса, без неговото позволение. Съдия Чуанг се съгласява с бивши служители на USAID, които оспорват решението на федералното правителство за закриването на агенцията в съда. Съдията нареди на екипа на Мъск да възстанови достъпа до електронната поща на всички служители на USAID и забрани на екипа на DOGE да се занимава с каквато и да е друга работа, „свързана със спирането на работата на USAID“.
Радио „Свободна Европа“ също съди администрацията на Тръмп заради решението да спре финансирането на медията, тъй като то е одобрено от Конгреса. Подобен ход „нарушава федералните закони, включително Конституцията на САЩ, която предоставя на Конгреса изключителна власт върху федералните разходи“, аргументират се от медията.
Решение на Тръмп по друг казус, привлякло сериозно медийно внимание, също засега катастрофира в съда. Федерална съдийка временно спря действието на заповедта на президента транссексуалните да бъдат изключени от армията. Тя нарушава конституционното изискване, че всички хора трябва да бъдат третирани еднакво пред закона, обясни съдията Ана Рейес в полза на съдебен иск, подаден от шестима транссексуални, които са на активна служба в армията, и други двама, които искат да се присъединят към нея. Действието на заповедта на Тръмп е спряно до 21 март. Администрацията обаче може да обжалва на по-висока инстанция.
„Това ни води към съвсем различен вид конституционен ред“
Все повече юристи, политици и правозащитници обръщат внимание на факта, че администрацията на американския президент тества лимитите на разделението на властите, като се опитва да игнорира част от правомощията на Конгреса и на съдебната система.
В реакцията на председателя на Върховния съд Робъртс за казуса с Боасбърг отсъства един по-сериозен аспект, пише в тази връзка Дейвид Греъм в „Атлантик“. Докато съдията осъжда реториката и атаките срещу негов колега, той не адресира големия проблем – опитите на администрацията на Тръмп да игнорират съдебни заповеди.
Казусът с депортациите и задържането на хора – включително такива с разрешение за престой на територията на САЩ – илюстрира всичко това. „Ако някой е задържан или отстранен (от държавата) след твърдения на администрацията, че може да го направи без съдебен контрол или надлежна процедура, президентът утвърждава диктаторска власт и „конституционна криза“ дори не описва сериозността на ситуацията“, казва професорът по право в Колумбийския университет Джамал Грийн пред „Ню Йорк Таймс“.
„Мисля, че е по-полезно да се каже, че това ни води към съвсем различен вид конституционен ред, който вече не се характеризира със закони, които ограничават длъжностните лица и които могат да бъдат прилагани“, казва Азиз Хук от Чикангския университет. „Законът, с други думи, се превръща в инструмент за нанасяне на вреда на враговете, но не и за ограничаване на управляващите. Това е съвсем различен конституционен ред от този, който сме имали дълго време“, допълва професорът по право.
През последните седмици съдиите блокираха опитите на Тръмп да ограничи конституционното право на гражданство на децата, родени на територията на САЩ, усилията да лиши от федерално финансиране лечебни заведения, които предоставят грижи за транссексуални, уволняването на членове на органи, които разглеждат жалби на работници при трудови спорове, опита му да замрази приема на бежанци, както и ограничаването на финансирането на отделни институции и уволняването на федерални служители. Повечето от тези решения са посрещнати с критика и нападки от страна на Тръмп и представителите на администрацията му, в това число Илон Мъск и Джей Ди Ванс.
Опитите на съдилища да спрат действията на Мъск са част от „все по-зловещата конфронтация между Белия дом на Тръмп и другите две конституционни власти“, обобщава „Политико“. Американската система на контрол и баланс е поставена пред тежки изпитания.
Тридесет и четири са вече жертвите на руските удари по град Суми, предадоха Асошиейтед прес и Франс прес, като се позоваха на украинските спасителни служби.
Сред убитите има и две деца. Ранените са 117, сред които и 15 деца.
Украинският президент Володимир Зеленски покани президента на САЩ Доналд Тръмп да посети Украйна, преди мирният му план да бъде приложен, за да може „да разбере какво се случва тук“.
В интервю за CBS News Зеленски каза: „Ние уважаваме вашата позиция. Но моля, преди да вземете каквито и да било решения, да правите планове за преговори, елате и вижте хората, цивилните, войниците, болниците, църквите, децата, унищожени или убити“.
Той подчерта, че след посещението си в Украйна Тръмп ще трябва да осъзнае що за човек е Владимир Путин, с когото иска да сключи сделка.
Говорейки за руските ракетни атаки, президентът отбеляза, че те ясно показват, че „не можем да вярваме на Русия, не можем да вярваме на преговорите с Русия“, казва Зеленски, цитиран от УНИАН.
„Нашият народ плаща възможно най-високата цена. Няма по-висока цена. Ние сме дали всичките си пари – всичко, което имаме финансово. Но най-важното е, че сме дали нашите хора“, подчерта президентът.
„Президентът Тръмп, като силен президент на силна държава, трябва да бъде на страната на Украйна. Мисля, че е погрешно, че Америка иска да бъде неутрална“, подчерта Зеленски, цитиран от Укринформ.
Казаха ми, че са допуснали грешка. Но мисля, че това е нещо ужасно, заяви Тръмп. Запитан относно грешката, за която споменава, Тръмп отвърна: „Те допуснаха грешка. Ще трябва вие да ги попитате“, без да навлиза в подробности кого визира.
Преди това Съветът за национална сигурност на Белия дом заяви, че бомбардировката подчертава нуждата да се преговаря за край на войната.
„Ракетната атака по Суми представлява ясно и брутално напомняне за причините, поради които усилията на президента Тръмп, целящи да се сложи край на тази ужасна война, се полагат в един критичен момент“, заяви говорителят на Съвета Брайън Хюс.
Нито Тръмп, нито Съвета обвиниха обаче Русия за този ракетен удар, който породи възмущението на международната общност.