Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Путин се превърна в най-мразения човек в света. Дори в България одобрението за него се срива рязко
  • Новини

Путин се превърна в най-мразения човек в света. Дори в България одобрението за него се срива рязко

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
putihinainan.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Владимир Путин в момента е най-мразеният човек в света според световните проучвания.

Не е тайна, че поради специфичните народопсихологични модели доскоро България беше единствената страна в ЕС и НАТО с високи нива на привърженици на Путин.

Започнатата война обаче рязко обърна настройките.

63% от българите одобряват реакцията на ЕС спрямо войната в Украйна. Това показват резултатите от проучване на „Алфа Рисърч“ по поръчка на БНТ.

Два пъти по-нисък е делът на българите, които имат положително отношение към руския президент Владимир Путин, спрямо този от преди започването на военните действия в Украйна: 48% е неодобрението към Путин, а положителното отношение – 32%. 20 на сто от анкетираните не могат да преценят, като намалява процентът на колебаещите се.

Ескалираща агресия, загубените човешки животи и от двете страни, заплахата за използване на ядрено оръжие, са факторите, които преобръщат нагласите на хората, над три четвърти от които смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано. В тези разломни дни, доскоро абсолютно непознатият президент на Украйна Володимир Зеленски печели симпатиите на 40% от анкетираните, 29% са с негативно мнение за него. отбелязват от Алфа Рисърч.

Резултатите от изследването показват още, че 55% от анкетираните одобряват оставка на министъра на отбраната Стефан Янев, а 36% не одобряват смяната му. Без мнение са 9 на сто.

Доминиращото одобрение за оставката на военния министър се дължи основно на факта, че в критичната за света и България ситуация, когато Европа показва пълно единство, очакванията на мнозинството от гражданите са и в българското правителство да няма разнобой, а управляващите да действат единно и сплотено, коментират социолозите.

Цената на войната

47% от анкетираните заявяват готовност солидарно да споделят за известно време част от цената от наложените санкции. 36% обаче, основно хора с по-ограничени материални възможности, не са склонни, или не биха могли да платят по-високите цени. Разбираемо е безпокойството на бизнес и граждани от предстоящите икономически трудности, но пред всекидневната загуба на човешки живот и риск от ядрена катастрофа, разбирането и надеждата на мнозинството от българите е, че единственият спасителен път е солидарността и решителното противопоставяне на войната, която, ако не бъде спряна, може да има много по-чудовищни последствия от тези, които в момента търпим, коментират от Алфа Рисърч.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Франция обяви какво ще му се случи на Путин и цяла Русия
Next: ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.