Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пчеларят бай Мустафа: Не продавам меда си, подарявам го поради една причина
  • Новини

Пчеларят бай Мустафа: Не продавам меда си, подарявам го поради една причина

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
mssutautaskfkasrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пчеларят бай Мустафа Мехмед има над 50 години стаж с пчелите и кошерите! Прави забележителен мед!

Той е нещо странно, рядка порода. Бай Мустафа от Момчилград е експерт по пчели и мед вече повече от 50 години. Спокойно може да се каже, че пчеларството е целият му живот.

Наричаме го рядка порода обаче, защото той не продава продукцията си. А я подарява. При все, че цената на буркан мед е около 10 лева (без никой да ти гарантира дали е истински), бай Мустафа не копнее за забогатяване. Дори се ядосва на подобни въпроси.

“За целия си живот нито веднъж не съм излязъл на пазара, за да продавам мед. Раздавам го. Подарявам го като илач за хора, които имат нужда от него. Омръзнало ми е от измамни реклами по телевизията. На препарати, на фармацевти – чудо… Медът доказано лекува над 250 болести, но трябва да е истински и да знаеш как да го използваш”, обяснява пчеларят.

Мустафа Мехмед МомчилградТой има около двадесетина кошера, за които се грижи и пази като зеницата на очите си.

Няма ли ги пчелите, няма ме и мен, казва бай Мустафа. И обяснява на хората как да разберат дали медът, за който си дават парите, е истински, или фалшив. Доказаните и изпитани начини са четири и много лесни. Не бива да ги забравяме, защото в днешно време и при тоновете продукти, с които ни залива пазарът, в нищо не можем да бъдем сигурни. И така.

Първият начин е да напълним една чаша с вода и да сложим в нея лъжичка от меда.

Ако той е фалшив, ще се разтвори във водата и ще се натрупа около стъклото на чашата. Чистият мед или ще се утаи на дъното, или ако е озахарен, изобщо няма да се разтвори.

Вторият начин е да капнем няколко капки йод отново в чаша вода и да сложим в нея и лъжичка мед.

Стане ли медът син на цвят, значи не е чист, а в него има царевично нишесте.

Третият начин е да потопим кибритена клечка в меда.

След това се опитваме да я запалим. Ако медът ни е истински, клечката ще се запали веднага и ще гори добре от меда. Не се ли запали, значи той е разреждан и в него има влага.

Четвъртият начин е в чаша вода да капнем няколко капки оцет и да сложим също лъжичка мед.

Започне ли да се пени водата, значи в меда има добавени други фалшиви съставки.

Възползвайте се от безплатните съвети на бай Мустафа и внимавайте какво купувате!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е българската пещера в която са били много холивудски звезди
Next: Мъже изровиха мистериозен сандък от Втората световна война: Трябва задължително да се види

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.