Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пчелите изчезват прогресивно и вече знаем защо, а също и как можем да помогнем
  • Новини

Пчелите изчезват прогресивно и вече знаем защо, а също и как можем да помогнем

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
beessksdkasdoasds.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пчелите измират прогресивно и това пряко застрашава изхранването и дори оцеляването на човечеството.

И данните от тази година са стряскащи, като особено обезпокоително е положението в САЩ, където работливите труженици дори бяха обявени за защитен вид.

След дълга серия анализи, учени от университета във Върмонт откриха основната причина за изчезването на полезните насекоми, чиято дейност по опрашването засяга около 1/3 от хранителния ресурс на планетата.

Експертите са категорични, че глобалното затопляне е в основата на изчезването на пчелите. Те са сравнили данни от 1901 до 2010 година, които ясно показват тенденцията.

В резултат на климатичните промени местообитанията на пчелите предимно в Северна Америка и Европа са се свили многократно.
Изследването обхваща 67 вида земни пчели.

При всички е установено, че са напуснали около 300 километра от южната част на регионите, които са обитавали.
Те се оттеглят от най-горещите точки на двата континента, обаче не успяват да се заселят трайно на север.

Оказва се, че глобалното затопляне е много по-пагубно за насекомите, отколкото използването на пестициди в селското стопанство, както се смяташе досега. Всеки от нас може да помогне за запазването на този ценен вид. Как да стане това вижте във видеото, което следва.

 

Всъщност, знае се че ролята на пчелите за екологичното равновесие несъмнено е голяма. Простичко казано – без пчели няма екология.

Всички го знаем, но често тази роля на малкото крилато насекомо се омаловажава, защото, ако се признае от земеделските производители, от деятелите в горското стопанство, екологическите и други организации, пчеларството трябва да се субсидира и то в обем, който включва опрашване на диворастящите видове, получаване на екологично чисти пчелни продукти и всички изследвания, свързани с ролята на пчелите в поддържане на екологичното равновесие.

От това равновесие зависи в бъдеще животът на земята.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изтърсихме им се ненадейно на гости. Кумата изчезна за малко в кухнята, а като се върна, щяхме да изядем и ръцете й с подноса
Next: Черешите като диаманти! Неприятна изненада в цената и на малините

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.