Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен автобус се запали на входа на Бургас
  • Новини

Пълен автобус се запали на входа на Бургас

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
vhodaburuagas.jpg

Пътят от Бургас към АМ „Тракия“ е затворен и в двете посоки, съобщиха от полицията в Бургас. Причината е горящ автобус в района на хипермаркет „Джъмбо“.

По първоначална информация, при инцидента няма пострадали. Автобусът е пътувал към Айтос, в него е имало 50 души, съобщава БНТ.

Движението се пренасочва към Долно Езерово.

Още за инциденти:

Лекари от „Пирогов“ оперират едно от тежко пострадалите деца в катастрофата на АМ „Тракия“. Това съобщи служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев. В столичната болница днес бяха докарани две сръбски деца на 10 г. и на 11 г.

„Едното дете беше в тежко състояние, за другото също не мога да кажа, че е било в добро състояние. В момента тече операция на едното дете, което е с политравма, фрактури на таза и бедрото, с разкъсвания, проблеми с белия дроб“, каза министърът.

Хронология на инцидента: Катастрофата със сръбски автобус, пълен с деца, която потресе България

„Другото детенце, което беше с висока температура и беше неконтактно, след взетите мерки има напредък в състоянието и е по-добре. Направен му е скенер, то има доста контузни рани, но няма трайни увреждания“, увери Асен Меджидиев.

Здравният министър няма информация дали родителите на двете деца са у нас. „Много родители и близки дойдоха тази сутрин в Стара Загора, както и министърът на здравеопазването на Сърбия. Минахме с него на визитация всички пострадали деца, след това посетихме хотела, в който настанихме тези, които не се нуждаеха хоспитализация“, обясни още Меджидиев.

Те, както и настанените в болница са получили и психологическа помощ чрез преводач.

След инцидента с автобус на „Тракия“: Две от ранените деца са приети по спешност в „Пирогов“

линейки Калотина деца катастрофа
БТА

„Буквално за минути и часове организирахме и транспорта на децата, които бяха откарани до границата със Сърбия. Това стана със съдействието на Спешна помощ в София, които организираха медицински екипи с лекари, които са дошли в почивния си ден, за да не се оголи столицата. Пет екипа заминаха за Стара Загора. Децата с по-леки наранявания в болницата там се транспортират със съдействието на МВР. Отделно другите деца също се транспортират и вероятно вече са в района на граничния пункт „Калотина“, каза още здравният министър.

Малко след 20 часа от „Пирогов“ ще съобщят как е протекла операцията на малкия им пациент.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Преди минути Автобус с 50 пътни пламна на магистрала Тракия до Бургас! Хората са
Next: Мандалото хлопва: От ПП отговориха на най-задавания въпрос за коалицията с ДБ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.