Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен обрат за Нургюл Салимова
  • Новини

Пълен обрат за Нургюл Салимова

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
sfghdfgwweqw.png

Настъпва ново начало в живота на царицата на българския шах – Нургюл Салимова вече е първокурсничка в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.

Проф. д-р Марияна Божинова, ректор на академията откри новата учебна година.

Приветствие към всички поднесе първокурсничката в специалност „Маркетинг“ гросмайстор Нургюл Салимова.

От Академията ѝ връчиха награда от 1000 лева за представянето в Баку и обявиха, че покриват всички семестриални такси на Нургюл до края на нейното следване в Свищов, съобщи БНР.

Освен това ректорът ѝ връчи ваучер за покупка на учебници.

Сребърната медалистка от Световната купа по шахмат 2023 Нургюл Салимова откри новата учебна година в Стопанска академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов.

В Аула „Проф. Д. Бъров“ шахматистката отправи приветствие към първокурсниците.

„За мен е чест да съм днес сред вас, в първия ден от моята академична кариера. Спортът е голяма част от моя живот, но мисля, че е полезно човек да се развива и в други области и смятам, че Стопанска академия в Свищов е правилното място за мен. Пожелавам на всички успешен старт и печеливш финал“, заяви Нургюл Салимова, цитирана от ekspresso.bg.

Салимова, която е студентка първи курс в специалност „Маркетинг“ в свищовската академия, получи от ректора проф. Мариана Божинова парична награда в размер на 1000 лева от фондация „Димитър Ценов“, както и ваучер, който покрива всички семестриални такси до края на обучението ѝ. Нургюл получи и комплект с необходимите учебници и учебни материали.

Днешният ден е специален, тъй като днес ние ставаме съмишленици и съотборници в едно ново пътуване към знание, развитие и постижения, каза в словото си ректорът на СА „Димитър А. Ценова“ проф. Мариана Божинова. Вашият избор да се образовате в едно от най-престижните икономически висши училища в България доказва че имате смелостта да следвате вашия ум и сърце, отбеляза Божинова. Заедно трябва да създадем обучаваща и обогатяваща среда, в която идеите да бъдат разменяни свободно, дебатите да бъдат стимулирани, а иновациите да бъдат подкрепяни, допълни ректорът.

Официален гост на откриването бе Андрей Цеков, министър на регионалното развитие и благоустройството, който поднесе поздравления към студентите и преподавателите. В словото си той заяви, че откриването на всяка учебна година бележи преклонение към познанието, а познанието е най-ценният ресурс, който ние като човечество познаваме. Изключително съм щастлив да видя събрани в тази зала както апостолите на познанието, така и учениците, младостта и бъдещето – хората, на които разчитаме да променят България към по-добро и да донесат добруване, благоденствие и развитие за всички нас, каза министър Цеков.

Като възпитаник на Стопанската академия, за мен е чест и гордост да ви поздравя с началото на академичната година. Като областен управител съм удовлетворен, че вашата образователна институция има утвърдени лидерски позиции, каза Ивайло Здравков, областен управител на област Велико Търново. Той посочи, че Стопанската академия остава едно от най-добрите висши училища в страната, където традициите и иновациите в науката и образованието си дават среща в името на просперитета на възпитаниците. Тя е емблема на град Свищов, символ на младостта, дързостта и прогреса, отбеляза Здравков.

По време на церемонията по традиция бе награден отличник на випуска с грамота и парична награда в размер на 1000 лева, връчена от кмета на община Свищов д-р Генчо Генчев. С всеки изминал ден България има все по-голяма нужда от вас. Тя има нужда от умни, можещи, знаещи и креативни граждани и аз мисля, че Стопанската академия ще ви подготви за утрешния ден, каза Генчев. Сега е моментът всички заедно да направим така, че не само на думи, а с дела да поставим висшето образование като основна ценност, защото е доказано, че най-добрата инвестиция за здрав народ и държава е именно инвестицията в младите хора, заяви той.

Благодарствен молебен за здраве отслужи архиерейският наместник на Свищовска духовна околия отец Руслан Личев.

Тържественото откриване на новата учебна година завърши пред сградата на Ректората, където ректорът проф. Мариана Божинова и министър на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков поднесоха цветя пред паметника на Димитър Апостолов Ценов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестуваха важен началник с голяма сума пари, пълно е с полиция
Next: Майката на застреляното момче: Вместо да му правя бал, ще го погребвам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.