Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен обрат за Нургюл Салимова
  • Новини

Пълен обрат за Нургюл Салимова

Иван Димитров Пешев септември 21, 2023
sfghdfgwweqw.png

Настъпва ново начало в живота на царицата на българския шах – Нургюл Салимова вече е първокурсничка в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.

Проф. д-р Марияна Божинова, ректор на академията откри новата учебна година.

Приветствие към всички поднесе първокурсничката в специалност „Маркетинг“ гросмайстор Нургюл Салимова.

От Академията ѝ връчиха награда от 1000 лева за представянето в Баку и обявиха, че покриват всички семестриални такси на Нургюл до края на нейното следване в Свищов, съобщи БНР.

Освен това ректорът ѝ връчи ваучер за покупка на учебници.

Сребърната медалистка от Световната купа по шахмат 2023 Нургюл Салимова откри новата учебна година в Стопанска академия (СА) „Димитър А. Ценов“ в Свищов.

В Аула „Проф. Д. Бъров“ шахматистката отправи приветствие към първокурсниците.

„За мен е чест да съм днес сред вас, в първия ден от моята академична кариера. Спортът е голяма част от моя живот, но мисля, че е полезно човек да се развива и в други области и смятам, че Стопанска академия в Свищов е правилното място за мен. Пожелавам на всички успешен старт и печеливш финал“, заяви Нургюл Салимова, цитирана от ekspresso.bg.

Салимова, която е студентка първи курс в специалност „Маркетинг“ в свищовската академия, получи от ректора проф. Мариана Божинова парична награда в размер на 1000 лева от фондация „Димитър Ценов“, както и ваучер, който покрива всички семестриални такси до края на обучението ѝ. Нургюл получи и комплект с необходимите учебници и учебни материали.

Днешният ден е специален, тъй като днес ние ставаме съмишленици и съотборници в едно ново пътуване към знание, развитие и постижения, каза в словото си ректорът на СА „Димитър А. Ценова“ проф. Мариана Божинова. Вашият избор да се образовате в едно от най-престижните икономически висши училища в България доказва че имате смелостта да следвате вашия ум и сърце, отбеляза Божинова. Заедно трябва да създадем обучаваща и обогатяваща среда, в която идеите да бъдат разменяни свободно, дебатите да бъдат стимулирани, а иновациите да бъдат подкрепяни, допълни ректорът.

Официален гост на откриването бе Андрей Цеков, министър на регионалното развитие и благоустройството, който поднесе поздравления към студентите и преподавателите. В словото си той заяви, че откриването на всяка учебна година бележи преклонение към познанието, а познанието е най-ценният ресурс, който ние като човечество познаваме. Изключително съм щастлив да видя събрани в тази зала както апостолите на познанието, така и учениците, младостта и бъдещето – хората, на които разчитаме да променят България към по-добро и да донесат добруване, благоденствие и развитие за всички нас, каза министър Цеков.

Като възпитаник на Стопанската академия, за мен е чест и гордост да ви поздравя с началото на академичната година. Като областен управител съм удовлетворен, че вашата образователна институция има утвърдени лидерски позиции, каза Ивайло Здравков, областен управител на област Велико Търново. Той посочи, че Стопанската академия остава едно от най-добрите висши училища в страната, където традициите и иновациите в науката и образованието си дават среща в името на просперитета на възпитаниците. Тя е емблема на град Свищов, символ на младостта, дързостта и прогреса, отбеляза Здравков.

По време на церемонията по традиция бе награден отличник на випуска с грамота и парична награда в размер на 1000 лева, връчена от кмета на община Свищов д-р Генчо Генчев. С всеки изминал ден България има все по-голяма нужда от вас. Тя има нужда от умни, можещи, знаещи и креативни граждани и аз мисля, че Стопанската академия ще ви подготви за утрешния ден, каза Генчев. Сега е моментът всички заедно да направим така, че не само на думи, а с дела да поставим висшето образование като основна ценност, защото е доказано, че най-добрата инвестиция за здрав народ и държава е именно инвестицията в младите хора, заяви той.

Благодарствен молебен за здраве отслужи архиерейският наместник на Свищовска духовна околия отец Руслан Личев.

Тържественото откриване на новата учебна година завърши пред сградата на Ректората, където ректорът проф. Мариана Божинова и министър на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков поднесоха цветя пред паметника на Димитър Апостолов Ценов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестуваха важен началник с голяма сума пари, пълно е с полиция
Next: Майката на застреляното момче: Вместо да му правя бал, ще го погребвам

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.