Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен погром на пристанището в Бургас! Летят яхти, падат стълбове! В сградите зейнаха дупки
  • Новини

Пълен погром на пристанището в Бургас! Летят яхти, падат стълбове! В сградите зейнаха дупки

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
qhatasitiast.jpg

снимки Булфото

Пълен погром след урагана в Бургас.

Буря разнесе яхта, панели и стълбове на пристанището.

Има сериозни щети по сградите.

Не изпускай тези оферти:

Счупени са врати и метални стълбове са огънати като сухи клонки.

Ветровете в региона са достигали до скорост от 120 км/ч. – 118 км/ч. е минималното изискване за характеризиране на буря като ураган по скалата на Сафир-Симпсън

Истински ураган или просто необичайно силна за сезона буря бе това, което премина през Бургас около 17 ч. днес, 17 септември 2022 г.

Много възможно е да се окаже, че това е историческа за града и региона дата, тъй като по официалната класификация на ураганите на Сафир-Симпсън е описано, че скорости на вятъра над 64 мили в час или 118 км/ч. са характерни именно за ураганите.

По официални данни към момента вятърът е духал, поне на моменти, със скорост над 120 км/ч., което би значело, че за пръв в записаната история на Бургас днес сме станали свидетели на такова категорично нехарактерно за нашите географски ширини природно явление.

Уловката е, че, за да влезе в категория „ураган първа степен“ бурята над Бургас, вятърът е трябвало да духа с тази скорост поне 10 минути без да спре и то на височина над 10 метра над морското равнище.

Иначе по самата скала на Сафир-Симпсън, в която са описани и потенциалните щети от ураганите с различни категории, е записано, че тези от категория 1 могат да доведат до: Изкоренени дървета; Счупени големи клони; Съборени табели, знаци, билбордове и стълбове; Спиране в енергозахранването заради повреди в инфраструктура; Щети по сгради.

Видно от това описание е, че на практика всяка една от изброените за Категория 1 потенциални щети са налични в Бургас и региона.

Дали обаче днешната буря ще бъде характеризирана като ураган, предстои да разберем. Междувременно, ако това се случи, как бихте вие нарекли потенциалния първи за историята на региона ни ураган?

А всъщност премеждията може да се окажат далеч от приключили. Сателитни снимки показват ясно, че около Габрово в този момент се е заформил нещо като циклон с голям интензитет, който се е насочил на изток.

Това видео бе изпратено от наш читател. Заснето е малко след 16 часа в залива на Поморие, когато той е влизал с лодката в морето. Ураганът се появява от нищото и завихря със страшна сила. Голям късмет е, че авторът на клипа успява бързо да излезе от окото на бурята.

Частично бедствено положение заради щетите от бурята в събота е обявено в Поморие. За това съобщи кметът на града Иван Алексиев във Фейсбук.

„Свикан е кризисния щаб. Обявено е частично бедствено положение. Ел. захранването вече е възстановено. Беше страшно! Няма човешки жертви! С другото ще се справим. Благодаря на всички, които се включиха в разчистването и отводняването на улиците в Поморие“, написа кметът на Поморие.

Целият град вчера беше без ток поради много тежка авария.

Силната буря вчера беше завлякла десетина лодки и яхти навътре в морето край Поморие и имаше сигнал за паднал зад борда човек. По-късно стана ясно, че той е бил спасен.

Двайсетминутната буря с ураганен вятър в събота вечерта нанесе много щети в Бургас, Айтос и Поморие.

Силните пориви на ураганния вятър на места са достигнали до 100 км/ч.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Според топ военен експерт разпадът на Русия е неизбежен, но ето как ще я разпарчетосат
Next: Мъката е огромна: 16-годишният Али Али e едното от загиналите момчета край Стражица

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.