Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен погром на пристанището в Бургас! Летят яхти, падат стълбове! В сградите зейнаха дупки
  • Новини

Пълен погром на пристанището в Бургас! Летят яхти, падат стълбове! В сградите зейнаха дупки

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
qhatasitiast.jpg

снимки Булфото

Пълен погром след урагана в Бургас.

Буря разнесе яхта, панели и стълбове на пристанището.

Има сериозни щети по сградите.

Не изпускай тези оферти:

Счупени са врати и метални стълбове са огънати като сухи клонки.

Ветровете в региона са достигали до скорост от 120 км/ч. – 118 км/ч. е минималното изискване за характеризиране на буря като ураган по скалата на Сафир-Симпсън

Истински ураган или просто необичайно силна за сезона буря бе това, което премина през Бургас около 17 ч. днес, 17 септември 2022 г.

Много възможно е да се окаже, че това е историческа за града и региона дата, тъй като по официалната класификация на ураганите на Сафир-Симпсън е описано, че скорости на вятъра над 64 мили в час или 118 км/ч. са характерни именно за ураганите.

По официални данни към момента вятърът е духал, поне на моменти, със скорост над 120 км/ч., което би значело, че за пръв в записаната история на Бургас днес сме станали свидетели на такова категорично нехарактерно за нашите географски ширини природно явление.

Уловката е, че, за да влезе в категория „ураган първа степен“ бурята над Бургас, вятърът е трябвало да духа с тази скорост поне 10 минути без да спре и то на височина над 10 метра над морското равнище.

Иначе по самата скала на Сафир-Симпсън, в която са описани и потенциалните щети от ураганите с различни категории, е записано, че тези от категория 1 могат да доведат до: Изкоренени дървета; Счупени големи клони; Съборени табели, знаци, билбордове и стълбове; Спиране в енергозахранването заради повреди в инфраструктура; Щети по сгради.

Видно от това описание е, че на практика всяка една от изброените за Категория 1 потенциални щети са налични в Бургас и региона.

Дали обаче днешната буря ще бъде характеризирана като ураган, предстои да разберем. Междувременно, ако това се случи, как бихте вие нарекли потенциалния първи за историята на региона ни ураган?

А всъщност премеждията може да се окажат далеч от приключили. Сателитни снимки показват ясно, че около Габрово в този момент се е заформил нещо като циклон с голям интензитет, който се е насочил на изток.

Това видео бе изпратено от наш читател. Заснето е малко след 16 часа в залива на Поморие, когато той е влизал с лодката в морето. Ураганът се появява от нищото и завихря със страшна сила. Голям късмет е, че авторът на клипа успява бързо да излезе от окото на бурята.

Частично бедствено положение заради щетите от бурята в събота е обявено в Поморие. За това съобщи кметът на града Иван Алексиев във Фейсбук.

„Свикан е кризисния щаб. Обявено е частично бедствено положение. Ел. захранването вече е възстановено. Беше страшно! Няма човешки жертви! С другото ще се справим. Благодаря на всички, които се включиха в разчистването и отводняването на улиците в Поморие“, написа кметът на Поморие.

Целият град вчера беше без ток поради много тежка авария.

Силната буря вчера беше завлякла десетина лодки и яхти навътре в морето край Поморие и имаше сигнал за паднал зад борда човек. По-късно стана ясно, че той е бил спасен.

Двайсетминутната буря с ураганен вятър в събота вечерта нанесе много щети в Бургас, Айтос и Поморие.

Силните пориви на ураганния вятър на места са достигнали до 100 км/ч.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Според топ военен експерт разпадът на Русия е неизбежен, но ето как ще я разпарчетосат
Next: Мъката е огромна: 16-годишният Али Али e едното от загиналите момчета край Стражица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.