Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълен шок! Ето какво се случва с убиеца на Ферарио Спасов
  • Новини

Пълен шок! Ето какво се случва с убиеца на Ферарио Спасов

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
ferarrrosaroaskgkfdgfd.png

Месец след катастрофата, при която загина Ферарио Спасов, все още се чака автотехническата експертиза, която трябва да даде отговори на множеството въпроси около инцидента. В това време се появи информация, че соченият за убиец на футболния треньор – Начо Пантелеев, е изчезнал.

Екип на NOVA тръгва към Лясковец, за да провери информацията. На адреса той не е открит. Пантелеев има и друга локация – Стара Загора. В скъпоструващ жилищен комплекс, където съседи разказват, че полиция го е търсила, екипът също не открива мъжа.

На 13 декември Начо Пантелеев имаше дело за притежание на наркотици в горнооряховския Районен съд. Мъжът, обвинен за катастрофата, при която на 11 ноември загина Ферарио Спасов, присъства на заседанието, но запази мълчание.

Случаят с притежанието на наркотици и оръжие е от края на миналата година.

„При нас делото е за държане на наркотици. Грамовете са 9,7. Аз съм преценил правната квалификация „маловажен случай“. Санкцията е до 1000 лева глоба, а делото е с обвинителен акт, защото беше и за държане на огнестрелно оръжие, което се оказа негодно, защото е газово и режимът е регистрационен“, обясни прокурорът Николай Илиев.

Делото беше отложено заради неявяване на адвоката на Начо. Защитникът на мъжа от Лясковец отхвърли слуховете, че Пантелеев е изчезнал, дори за кратко.

„Той не е напускал адреса си. В контакт е с ОДМВР и с мен. Продължава да съдейства. Няма нарушения, спазва мярката, а на разположение е и за каквото е необходим – ще се яви“, категоричен е Венцислав Фоти – адвокат на Начо Пантелеев.

Семейството на Пантелеев е известно в Лясковец, като част от голям джебчийски клан работещ в Англия и Италия. По ирония на съдбата бащата на Начо загива при ПТП. Мястото се намира само на 4 километра от инцидента с Ферарио Спасов.

След катастрофата ромският неформален съд – мешере, имаше готовност да бъде свикан. Но, оказва се, че тази правораздавателна система не се занимава с катастрофи на пътя. Разследването беше прехвърлено на ловешката Окръжна прокуратура, след като великотърновски обвинител пусна Начо Пантелеев вкъщи с най-леката мярка – подписка. И обвинение, и защита очакват най-важното по този казус.

„Най-важно е заключението на автотехническата експертиза. Тя ще даде отговори на въпросите, защо, къде и как е станало всичко. Едва след това ще има яснота. Прекалено кратък е срокът, все още, а е сложна експертизата, за да има яснота към момента“, смята Венцислав Фоти.

Срокът за излизане на експертната оценка е тримесечен, тоест до средата на месец януари.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са ЧЕТИРИТЕ ВЕЧНИ дамски зодии – стареят в пъти по-бавно и винаги изглеждат по-млади от ЕГН-то си
Next: Всяка жена, родена преди 1963 г., трябва да проче тази новина! И за мъжете важи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.