Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пълнени пиперки с боб – наследих рецептата от баба и задължително я правя за Бъдни вечер:
  • Новини

Пълнени пиперки с боб – наследих рецептата от баба и задължително я правя за Бъдни вечер:

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
sdfgdfgdsfgsdfdsf.png

Направете сами тези пълнени постни чушки с боб . Ястието е страхотно на вкус, приготвите ли ги веднъж, ще се влюбите и ще предпочитате този вариант пред „месния“. Ако изберете хубав боб за тези чушки, резултатът със сигурност ще бъде невероятен.

Рецептата на Валентина няма как да ви разочарова, както казва тя, защото е многократно изпитана и лесна за изпълнение. Освен това й е завещана от нейната баба, а семейните рецепти, както знаем, са истинско богатство, което трябва да пазим!

В плънката се слага само боб, а по желание може да добавите и зеленчуци на вкус. Някои обичат да слагат моркови, чушки, ориз, праз и т.н., но наистина няма нужда, защото тези пълнени чушки са вкусни сами по себе си. Ето какво ви трябва за тези апетитни Пълнени пиперки с боб :

 

Пълнени пиперки с боб

Продукти: 

800 г – 1 кг боб

1 глава чесън

2 литра вода

3-4 глави лук (400-500 г)

1-2 супени лъжици брашно

сол

сухи подправки

лют червен пипер на прах

черен пипер

сушени чушки – може да използвате и пресни или замразени

Време за варене на боба: от 1 час и 30 минути до 2 часа. По време на варенето се добавя вода, колкото е необходимо.

Приготвяне:

Бобът, който избирате, трябва да е качествен, вземете го от известен производител (миналогодишният да не се смесва с тазгодишния). Накиснете боба във вода в тенджера и го оставете да престои една нощ. Предварително може да измиете боба в няколко води, а в третата или четвъртата да го сложите да престои цяла нощ.

сварен боб

На следващия ден прецедете боба от водата и го сложете в тенджера. Бобът трябва леко да е набъбнал преди да го сложите да се вари. Залейте го с 1,5 л или 2 л вода и сложете 1 глава чесън, разделена на скилидки, да се вари заедно с боба. Ако е необходимо, долейте още вода.

боб с чесън

Тенджерата се захлупва с капак и бобът се вари около 2 часа, на слаб огън, за да не се разпадне. След като уври, прецедете го от водата, в която се е варил, и я запазете за по-късно.

Лукът се нарязва на ситно, а по желание и чесънът. Сложете да се запържи в малко олио, докато стане стъклен и преди края подправете на вкус, с подправки по избор.

запържен лук

Добавете червен пипер, чили (по желание) и добавете 2-3 чаши вода към лука, за да направите сос. Когато сместа се сгъсти, отстранете от котлона и я изсипете при боба. Разбъркайте, докато бобът поеме соса и плънката стане кремообразна.

Попарете малко чушките (ако са сухи) във вряща вода за около 15 минути, за да се напълнят по-лесно с плънката. Може да използвате и пресни чушки или замразени такива (предварително ги размразете). Напълнете чушките с бобената плънка и ги наредете в голяма тенджера.

накиснати чушки

бобена плънка

Когато напълните тенджерата, налейте отгоре водата, в която се е варил бобът.

пълнени чушки с боб

Печете чушките впредварително загрята фурна на 200 градуса за около 30 минути, похлупени. Поднесете ги топли на празничната трапеза!

пълнени чушки с боб

Весели празници!

Continue Reading

Previous: Свещеник умря за 48 минути, след което се върна от онзи свят и разказа какво ни очаква
Next: Окачете го над вратата и нищо летящо няма да припари в дома ви – най-евтината мухоловка за няма и 10 стотинки

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.