Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първанов съсипа Петков, какво каза за дипломатите
  • Новини

Първанов съсипа Петков, какво каза за дипломатите

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
duddpdpdlomait.jpg

България е в политическа криза, а изход не се вижда. Това обяви пред Bulgaria ON AIR президентът на България (2002-2012) Георги Първанов в първия си коментар след оставката на кабинета „Петков“. Той определи като „безпрецедентна“ и кризата в отношенията София – Москва.

Шансът за съставяне на нов кабинет в рамките на 47-ото Народно събрание е минимален, смята Първанов.

„Ще излезе първият проблем – независимо от какво естество – дали ще е енергетика, цените, инфлацията, продоволствената криза и ще се срутят с гръм и трясък, така че не съм оптимист“, каза той.

Според Първанов в бъдеще премиерът в оставка Кирил Петков не трябва да заема никакъв управленски пост.

„Поведението на досегашния премиер създаде най-много проблеми на държава, не само на коалицията. Поведението му е непредсказуемо, откровено скандално на моменти, така че нищо по-естествено от това той да бъде сменен. Надявам се, да не е на ключова длъжност в момента, тоест да не продължават проблемите“, уточни президентът.

Георги Първанов определи като безпрецедентно експулсирането на 70 дипломати и служители на руското посолство у нас и прогнозира тежки последствия. Посъветва да не се допускат антируски настроения в България, както и антибългарски в Русия.

„Огромна част от тях не са си помисляли за шпионаж. Аз слушах заместника на г-жа Митрофанова, който говореше много искрено и честно. Познавам го и съм сигурен, че това, което каза, е вярно – тези хора обичат България и ние им направихме зло, както и на всички наши приятели в Русия“, посочи той.

Тежка зима, която може да се превърне в предизвикателство за много българи, прогнозира Първанов.

„Ако нямаме договор с „Газпром“, някой трябва да каже откъде ще вземем газ. С инцидентни доставки на втенчен газ от САЩ няма да се получи. Не вярвам да стане и с азерския газ, който е 1/3 по-малко от това, което потребяваме. Тръгваме неподготвени към зимата. Не виждам някой от новите стари управляващи да мисли сериозно в тази посока“, коментира още той.

И призова за конструктивен подход в отношенията по оста София – Скопие, но не по пътя на въздействие върху европейските институции.

Копирано от standartnews.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Магьосница от украинския секретен Батальон 14 разкри неподозирани тайни за Путин
Next: Ще ги линчувате: Майка разкри най-гнусната постъпка на Петков и Василев, удариха дъното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.