Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първи думи на Омар, шофирал автобуса-убиец в Бургас, извади неочаквана версия
  • Новини

Първи думи на Омар, шофирал автобуса-убиец в Бургас, извади неочаквана версия

Иван Димитров Пешев август 27, 2022
iomamrasavtobus.jpg

Днес Окръжният съд в Бургас гледа мярката за неотклонение на 15-годишния шофьор Омар на автобуса, убил двама полицаи. По време на делото наблюдаващият прокурор Димитър Узунов заяви, че обвиняемият казва, че се е опитал да спре. Всички свидетели обаче опровергават това. Установено е точно обратното, той е увеличил скоростта преди удара.

Заплита се страшна интрига покрай 15 г. Омар, убил полицаите в Бургас ВИДЕО

„Това престъпление не го направих умишлено. Когато слязох след моста, натиснах спирачка, но не стана нищо. Нямах спирачки. Признавам се за виновен, но съм непълнолетен и моля за по-лека мярка“, каза Омар в съда, цитиран от Нова телевизия.

Омар Мохамад Али Абдан поясни, че е роден на 21 март 2007 г. Младежът е неграмотен, не може да чете и пише. Семейството му е в Турция, докато той е пребивавал в бежански център в Харманли.

Не изпускай тези оферти:

Досега Омар два пъти е напускал бежанския център, без да уведоми. При едно от завръщанията си влязъл в конфликт с новонастанени бежанци от Сирия, защото ги предупредили да не търгуват с цигари.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Той е дошъл в България със своите по-големи братя през октомври 2021 година

15-годишният Омар е дошъл в България със своите по-големи братя през октомври 2021 г. Те обаче не са на територията на бежанския център от няколко месеца, след като получили статут. Това обясни в ефира на NOVA Галя Христова, временно изпълняваща длъжността директор на РЦП – Харманли.

Поне 4 пъти Омар е изчезвал за по няколко дни и след това обяснявал, че ходил при братята си в София. За него е имало процедура да се събере с родителите си, които са в Турция, но след вчера тя вероятно ще бъде прекратена. Омар обаче не е единственият, който напуска центъра. В момента се издирва друг 17-годишен бежанец, който не се е прибрал.

НАП пък откри две нарушения след проверката си във фирмата, която е продала автобуса на трафикантите.

Бежанският център в Харманли е най-големият в България. В него в момента има над 700 чужденци, една десета от тях – непридружени непълнолетни като 15-годишния Омар. Те оставали там, защото било трудно настаняването им в центрове от семеен тип.

Центърът е от отворен тип и има вечерен час – 22 часа. Ако бежанците не се приберат, както често правел Омар, санкции на практика няма.

„Когато са извън територията на центъра, ние няма как да осъществяваме контрол над настанените. Това се осъществява от МВР и съответно от РПУ- Харманли”, обясни Галя Христова.

Вчерашният случай увеличи напрежението сред хората в Харманли, които и без това се страхуват от бежанците.

Засега няма данни някой да е знаел, че 15-годишният Омар е част от схема за трафик на мигранти. Автобусът е придобит от местна фирма, която го е купила като скрап, т.е. бракуван от кърджалийски превозвач през пролетта. И днес от там отказаха да коментират сделката.

Пред данъчните собственикът на автокъщата е представил разписка за продажбата на автобуса. Не става ясно кой е купувачът, тъй като на документа няма имена.

„Това, което колегите от фискален контрол са установили до момента като нарушение, е: първо, че имаме платени в брой 6000 евро, което е нарушение на закова, тъй като както знаем всяка сума над 10 000 лева трябва да бъде платена по банков път. И второто нарушение е, че имаме прието плащане в брой, за което не е издаден касов бон”, заяви Божана Илиева от НАП – Хасково.

Предстои пълна данъчна проверка на фирмата, изискани са допълнителни документи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невиждано: Десетки нови заводи с хиляди работни места изникват на тези места в България
Next: Борисов разкри как ПП са обслужили Путин и са направили България още по-зависима от Русия

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.