Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първи подробности за огнения ад на АМ Тракия
  • Новини

Първи подробности за огнения ад на АМ Тракия

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
gwtewshdhdhtfdyfd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Огнен ад блокира движението в част от АМ „Тракия“.

Тежкотоварен автомобил се  запали в посока Бургас. Той е превозвал лепило. Пламнали са и сухи треви и храсти
наоколо. Няма пострадали.

 

Шофьорът е разказал, че се е спукала гума. На място има пет екипа на пожарната,
но огънят все още не е овладян.

 

Има обгазяване над магистрала и затова по искане на полицията участъкът от 235-ия
до 277-ия км е затворен в двете посоки.

От полицията съобщават, че движението по АМ „Тракия“ в участъка от Ямбол до Нова
Загора е затворено. Екипи на ПБЗН обработват произшествието.

 

Движението се регулира от екипи на полицията. Пътуващите за Бургас се отбиват
на Пътния възел за Нова Загора. Пътуващите за София се отбиват от разклона за
Ямбол по стария път за Нова Загора.

 

ТИР, пътуващ в посока Бургас, се запали току-що на АМ „Тракия“ между Ямбол и
Сливен, съобщават очевидци, цитирани от Флагман.БГ.

Камионът се възпламени за секунди и огъня обхвана купето и товарната част. Явно
в тежкотоварното возило е било превозвано нещо леснозапалимо, тъй като пожарът
е чудовищен.

 

Пламъците са толкова силни, че предизвикват гъста мъгла в отсрещната лента –
тази в посока София.

 

Тежкотоварният автомобил е превозвал лепило, уточнява bTV. Пламнали са и сухи треви и храсти наоколо.

Шофьорът не е пострадал.

 

Движението е отбито и само за минути се образува огромна опашка. Днес е най-натоварения
ден за движение в тази посока. Десетки хиляди пътуват от вътрешността на страната
към Южното Черноморие.

 

 

„Движението при км 270 на АМ „Тракия“, в област Сливен, в двете посоки е ограничено поради аварирал
тежкотоварен автомобил“, уточняват от АПИ. Шофьорите да се движат с повишено внимание
и съобразена скорост по обходния маршрут: път I-6 през Нова Загора и Сливен в
двете посоки. Трафикът се регулира от „Пътна полиция“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Ценко Барев! Той бе един от ветераните на политическия живот в България
Next: Жена родила дъщеря си на рождения си ден. Но има нещо още по-удивително

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.