Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първи сняг падна у нас! Температурите падат от
  • Новини

Първи сняг падна у нас! Температурите падат от

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
snqnasgasgasttt.jpg

Заваля първия у нас сняг за сезон 2022/23. Това се случи на хижа „Ястребец“ в Рила.

Кадри от първия снеговалеж бяха публикувани от MeteoBalkans.

 

Сняг заваля в планините Татри в Полша. Снимка от обилния снеговалеж беше публикувана от Радио „Полша“.

Не изпускай тези оферти:

В събота през нощта сняг падна от 1400 метра височина. На връх Каспрови беше направен първият снежен човек.

Днес сутринта в Закопане термометърът сочеше едва 2-3 градуса. На връх Каспрови бяха отчетени минус 3,2 градуса по Целзий.

В Словения падна сняг, който продължава да вали, а температурата падна под нула градуса по Целзий.

Духа северен вятър със скорост 37 километра в час, снежната покривка в северозападния град Кредарица достигнала 10 сантиметра. Там върху земята е останало голямо количество сняг, което се вижда на снимките на игрище, публикувани от meteo.si.

От климатична гледна точка времето през този месец е трудно за прогнозиране поради честата смяна на циркулацията в Европа. На базата на настоящите данни, температурите и месечната сума на валежите ще са около нормата. А ето и подробности какво време ни очаква през септември:

Дъждове и гръмотевици очакваме главно над планинските райони, но към края на десетдневката те ще отслабват по интензивност, температурите ще се повишават и на много места ще надминат 30°С.

Времето през второто десетдневие на септември

Ще имаме повече слънчеви часове. В първите дни от второто десетдневие времето ще е предимно слънчево, а следобедите – с разкъсана висока облачност и на места в планините не е изключено да превали и прегърми. Температурите ще се повишават и на много места ще са между 27- 32°С.

След краткотрайното захлаждане, до края на второто десетдневие градусите ще се повишат и ще са между 27-30°С. Времето ще е слънчево, но следобедите са възможни валежи над планините.

Времето през третото десетдневие на септември

Според данните на климатичните модели, вероятността от образуване на средиземноморски циклони е много по-голяма в този период. В първите дни от третото десетдневие ще облачно и дъждовно. Причината за лошото време е очакван циклон, разположен над Западните и Южни Балкани.

Очакваме и трайно понижение на температурите към края на периода. Възможни са и първите валежи от сняг над 1800-2000 метра. Повечето модели загатват за честа смяна на динамиката и чести циклони.

Любопитно – Народна метеорология

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. Според нея, ако септември е сух, то октомври ще е дъждовен.

Така гласи поверието от народната метеорология. Какъвто пък е денят на Свети Симеон (1 септември), то такъв ще е целият декември.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Божият гняв се изсипа в неделния ден: Оглушителен тътен, 7.2 по Рихтер!
Next: След смъртта на кралицата, Камила живее в същински ад! Оказа се в кошмарен капан, вижте!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.