Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първи улики за Сашко? Детска дреха и играчка открити в автомобил в Перник
  • Новини

Първи улики за Сашко? Детска дреха и играчка открити в автомобил в Перник

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
asashaskopenik.png

Доброволческите отряди продължават да търсят момчето и да се надяват, че ще го открият живо.

През нощта екип е намерил дреха и играчка в автомобил. На мястото е повикана полиция и по данни на свидетели вещите са иззети за анализ.

За това разказва доброволка, която издирва изчезналия в петък (11 ноември) 12-годишен Александър в Перник.

Доброволката не уточнява нищо повече, което оставя повече въпросителни.

Не изпускай тези оферти:

Все пак доброволческите отряди продължават да търсят момчето и да се надяват, че ще го открият живо. Екипите се координират непрестанно и претърсват щателно цял Перник и областта.

БЛИЦ припомня, че в понеделник вечер част от доброволците са агресирали и са нападнали вербално бащата на детето. Някои от хората са си позволили директно да го обвинят, че е убил сина си и е крайно време да каже къде го е заровил.

Част от афектираните граждани, които търсят Сашко вече пети ден дори са започнали да блъскат по автомобила на бащата на детето, като се е наложила намесата на полиция.

Специалистите, които работят с деца с висока степен на аутистично разстройство, споделят, че комуникацията при тях е изключително трудна. Детето може да изчезне с причина, която на нас да не ни се струва логична.

„Аз съм майка на младеж с аутизъм, който е на 22 години вече. И точно това е моята мисия и кауза… За видове не може да се говори. Може да се говори за степен на тежест на аутистично разстройство“, сподели Владислава Цолова.

Тя добави, че децата с аутистично разстройство не могат да се пазят. Те не различават опасност от безопасност.

„Както каза една майка в социалните мрежи: Тези, които обвиняват бащата и родителите, които не се грижат добре в случая за детето, те знаят ли какво е да ходиш до тоалетна на отворена врата?“, каза още Цолова.

Специалистът коментира и случая с изчезналия Александър от Перник: „Моето мнение е, че детенцето е търсило внимание… да ги гонят да ги търсят. При тях звукът и светлината може да действат като болка, а от друга страна може да имат счупено краче и да не чувстват болка докато не разберат, че не могат да си служат с крака“.

Специалистът д-р Диан Фрейзър, която е създател на френската школа по поведенческа терапия, споделя, че всяко дете с аутистично разстройство се нуждае от личен асистент.

„Детето може да изчезне с причина, която на нас да не ни се струва логична. В този случай то е било в колата с баща си, баща му говори по телефона и то просто си тръгва. Ние не знаем от какво е искало да избяга, защото той не може да говори. Но той не е могъл да го комуникира какво не е наред и за това просто си е тръгнал“, каза д-р Фрейзър.

Тя добавя, че голяма част от действията, които предприемат аутистите, не могат да бъдат предвидени от близки и роднини. Но е категорична, че една от причините малкият Сашко от Перник да си тръгне, е, че е искал да избяга от нещо или да избегне някаква ситуация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращ развой с изчезналия Сашко, версия разтърси търсещите го
Next: Надежда за Сашко: Две жени са го видели, но детето е избягало

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.