Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първородната дъщеря е женска копие на бащата: Ето от кой родител наследяваме зъби, очи, структура на тялото
  • Новини

Първородната дъщеря е женска копие на бащата: Ето от кой родител наследяваме зъби, очи, структура на тялото

Иван Димитров Пешев септември 15, 2023
sdfghfhfgdhfghgh.png

Смята се, че първородната дъщеря винаги ще бъде женска версия на бащата и според експертите ние наследяваме качеството на зъбите, структурата на тялото, цвета на очите от определен родител.

Експертите са сигурни, че гените работят точно на този принцип.

Децата наследяват формата на носа, зоната около устните, големината на скулите, ъгълчетата на очите и формата на брадичката.

Това са ключовите области, които се подчертават по време на разпознаването и възприемането на лица, така че ако тези черти на характера са подобни на някой от вашите родители, трябва да сте чували много пъти: „Ти си същата като майка си!“ или „Фотокопие на баща ти!“.

Гените на майката обикновено са 50% от ДНК на детето, гените на бащата също са 50%. Мъжките гени обаче са по-агресивни от женските, така че са по-видни.

Така че обикновено има 40% активни женски гени и 60% активни мъжки гени. В допълнение, тялото на бременната жена идентифицира плода като „чуждо тяло“.

За да спаси бебето си, майката трябва да намери мир с гените на агресивния баща (понякога с цената на собствените си гени).

ПОЛ НА БЕБЕТО:

Полът на бебето зависи от мъжа. Ако човек има повече сестри в семейството си, той ще има дъщери, а колкото повече братя има, той ще има синове. Разбира се, има и изключения, но това е най-честият случай.

КАЧЕСТВО НА ЗЪБИТЕ:

Ако бащата има проблем със зъбите – децата ще имат същите проблеми. Тук гените са категорични – ние наследяваме качеството на зъбите от бащата.

ИНТЕЛИГЕНТНОСТ:

Дъщерите ще наследят интелигентността и от двамата родители, докато синовете ще имат интелигентността на майката. Въпреки това, само 40% от майчиния интелект се наследява, останалата част се придобива през живота. Така че работете, работете и отново работете върху себе си!

ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:

С възрастта качеството на спермата намалява. Поради това възрастните хора могат да предадат мутирали гени на децата си. Това увеличава риска от психични заболявания, аутизъм, хиперактивност или биполярно разстройство, ако бащата е на по-голяма възраст.

Мъж на всяка възраст, ако има коронарна болест, има вероятност да я предаде на синовете си. Ако мъжът се е борил с безплодие, зачеването е ин витро, тогава синовете вероятно ще имат същия проблем.

ДЕБЕЛИНА:

теглото на децата ще зависи единствено от майката. Щом майката е дебела и децата ще бъдат. Ако майката е слаба, и децата ще са слаби.

ВИСОЧИНА:

Височината се влияе повече от гените на бащата, отколкото от майката. Има обаче две измервания:

Ако имате син, вземете височината на майката, добавете тази на бащата и след това още 5 см към тази сума. Разделете сбора на две и ще получите ръста на сина си. Разбира се, има изключения, но това е общата средна стойност.

Ако имате дъщеря, добавете височината на майката към височината на бащата и извадете от сумата 13. Разделете на 2 и ще получите височината на дъщеря си.

ЦВЯТ НА ОЧИТЕ:

Кафявият цвят на очите е доминиращ. Ако единият родител има кафяви очи, а другият има сини очи, най-вероятно детето ще има кафяви очи. Не е изключение детето да има светлокафяви очи, въпреки че и двамата родители са синеоки.

КЪДРАВА КОСА:

Ако и двамата родители имат къдрава коса – и детето ще я има. Ако единият родител е с къдрава коса, а другият с права коса – шансът детето да наследи права или къдрава коса е 50-50, но е много възможно да получи вълниста коса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родена съм през 1956 г. Ето как живях през социализма, точка по-точка
Next: Гърците наричат тази смес течно злато: Опитайте и ще помните тази рецепта до края на живота си!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.