Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първо изкопа дупките, а после дотъркаля стари гуми: съседката пак е намислила нещо! Сън не ме хвана, а на другия ден ахнах от изненада
  • Новини

Първо изкопа дупките, а после дотъркаля стари гуми: съседката пак е намислила нещо! Сън не ме хвана, а на другия ден ахнах от изненада

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
zisakdasodas.png

Всеки, който си има дворче, тайничко мечтае да си направи там  собствено езерце . Но повечето се отказват, мислейки си, че е трудно начинание. Напразно! Оказва се, че малкият личен оазис в градината  може лесно да се изгради собственоръчно, при това – върху всякакъв терен!

Днес сме ви приготвили страхотна идея, която ще ви помогне да преобразите двора си до неузнаваемост.

А всичко, което ви трябва, са няколко стари гуми и малко търпение!

Не изпускай тези оферти:

Как да си направим езерце в двора

  1. За да започнете, отделете няколко стари гуми с различни диаметри . В този случай са 3, но можете да експериментирате с количеството. Основното нещо е технологията!
    езерце от стари гуми
  2. На предварително уточненото място изкопайте дупка за всяка гума. Диаметърът на отвора трябва да съответства на диаметъра на гумата. В долната част насипете не много тънък слой пясък .
    езерце от стари гуми
  3. В получените ямки поставете гумите. За да бъде бъдещото езеро в хоризонтално положение, можете да използвате нивелир .
    езерце от стари гуми
  4. Отрежете горната част на гумата с помощта на  циркуляр .
    декоративно езерце от гуми
  5. Уверете се, че ръбовете на изрязаните гуми са равни.
    езерце от стари гуми
  6. Изравнете вътрешната част на бъдещето си езеро с помощта на подходяща облицовка . За да направите това, можете да използвате обикновен полиетилен , но ние ви препоръчваме да си купите специален материал за хидроизолация . Оставете ръба на облицовката да виси отвън и го фиксирайте, като затиснете с  големи камъни .
    езерце от стари гуми
  7. Покрийте площта около гумата с декоративни камъни или друг материал, който ви хареса. В почвата около езерцето може да засадите трева или  сукуленти . Ще изглежда страхотно!
    езерце от стари гуми
  8. След като облагородите почвата и наредите подходящи камъчета, може да напълните с вода готовото езерце.
    езерце от стари гуми
  9. И ето: малкият ви личен оазис е готов! Истинският гвоздей на пейзажа !
    декоративно езерце от гуми

Ето и още идеи, които може да използвате за вдъхновение:

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

Хареса ли ви идеята? Споделете я с приятели!

Continue Reading

Previous: Колко пъти виждаш цифрата 3 на снимката? Досега никой не е успял да даде правилния отговор!
Next: Татко изнесе всички мебели от детската. Чак след 3 дни ни пусна вътре – място не си намерихме от радост! Вижте само

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.