Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първо изкопа дупките, а после дотъркаля стари гуми: съседката пак е намислила нещо! Сън не ме хвана, а на другия ден ахнах от изненада
  • Новини

Първо изкопа дупките, а после дотъркаля стари гуми: съседката пак е намислила нещо! Сън не ме хвана, а на другия ден ахнах от изненада

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
zisakdasodas.png

Всеки, който си има дворче, тайничко мечтае да си направи там  собствено езерце . Но повечето се отказват, мислейки си, че е трудно начинание. Напразно! Оказва се, че малкият личен оазис в градината  може лесно да се изгради собственоръчно, при това – върху всякакъв терен!

Днес сме ви приготвили страхотна идея, която ще ви помогне да преобразите двора си до неузнаваемост.

А всичко, което ви трябва, са няколко стари гуми и малко търпение!

Не изпускай тези оферти:

Как да си направим езерце в двора

  1. За да започнете, отделете няколко стари гуми с различни диаметри . В този случай са 3, но можете да експериментирате с количеството. Основното нещо е технологията!
    езерце от стари гуми
  2. На предварително уточненото място изкопайте дупка за всяка гума. Диаметърът на отвора трябва да съответства на диаметъра на гумата. В долната част насипете не много тънък слой пясък .
    езерце от стари гуми
  3. В получените ямки поставете гумите. За да бъде бъдещото езеро в хоризонтално положение, можете да използвате нивелир .
    езерце от стари гуми
  4. Отрежете горната част на гумата с помощта на  циркуляр .
    декоративно езерце от гуми
  5. Уверете се, че ръбовете на изрязаните гуми са равни.
    езерце от стари гуми
  6. Изравнете вътрешната част на бъдещето си езеро с помощта на подходяща облицовка . За да направите това, можете да използвате обикновен полиетилен , но ние ви препоръчваме да си купите специален материал за хидроизолация . Оставете ръба на облицовката да виси отвън и го фиксирайте, като затиснете с  големи камъни .
    езерце от стари гуми
  7. Покрийте площта около гумата с декоративни камъни или друг материал, който ви хареса. В почвата около езерцето може да засадите трева или  сукуленти . Ще изглежда страхотно!
    езерце от стари гуми
  8. След като облагородите почвата и наредите подходящи камъчета, може да напълните с вода готовото езерце.
    езерце от стари гуми
  9. И ето: малкият ви личен оазис е готов! Истинският гвоздей на пейзажа !
    декоративно езерце от гуми

Ето и още идеи, които може да използвате за вдъхновение:

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

езерце от стари гуми

Хареса ли ви идеята? Споделете я с приятели!

Continue Reading

Previous: Колко пъти виждаш цифрата 3 на снимката? Досега никой не е успял да даде правилния отговор!
Next: Татко изнесе всички мебели от детската. Чак след 3 дни ни пусна вътре – място не си намерихме от радост! Вижте само

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.