Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Пържа вече сварените яйца. Видях този трик от готвач в Турция, където винаги имаше опашка от хора
  • Без категория

Пържа вече сварените яйца. Видях този трик от готвач в Турция, където винаги имаше опашка от хора

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_17

Пържа вече сварените яйца. Видях този трик от готвач в Турция, където винаги имаше опашка от хора септември 30, 2021Ястие от яйца, което може да бъде сервирано като пълноценна вечеря. Приготвя се много лесно.Обикновените бъркани яйца са просто бърза идея за закуска преди работа. Ако промените само няколко щриха в рецептата, ще получите истински хит на масата.

Съставки:

1 глава червен лук
1 червена и 1 зелена чушка
6 сварени яйца и 1 сурово яйце
2 домата
моцарела
100 мл мляко
2 скилидки чесън
мащерка, сол, черен пипер, риган, зехтин

Приготвяне:

Загрейте малко зехтин в тигана и леко запържете първо ситно нарязания чесън. След това, добавете ситно нарязания лук. След това, добавете червената и зелената чушка на кубчета. Намалете котлона до минимум.

Вижте още: Френски сладки

Разбийте суровото яйце в отделна купа. Изсипете 100 милилитра мляко. Добавете сместа от брашно и черен пипер. Получената смес изсипете в тигана със зеленчуци. Отгоре сложете нарязаните на кръгчета домати. Върху тях –

настърганата моцарела. Наредете сварените яйца отгоре, разрязани наполовина, поръсете със сирене.

Покрийте с капак и гответе на слаб огън за 8 минути.

Това ястие от яйца може да бъде сервирано за вечеря или закуска.

Continue Reading

Previous: Георги от Биг брадър: Загубих много скъп човек
Next: Ивана и бащата на красивата й дъщеря си се събраха и тя за пръв път публикува снимка с него да го видим

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.