Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пътуващите със самолет ликуват! Европейски летища отменят правило касаещо ръчния им багаж!
  • Новини

Пътуващите със самолет ликуват! Европейски летища отменят правило касаещо ръчния им багаж!

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sdfvdfsvfdhdghgfjhgjhg.png

Някои европейски летища започват да премахват ограниченията за течности в ръчния багаж. Властите казват, че полетите няма да станат по-малко надеждни.

Високотехнологичните CT скенери ще премахнат правилото за 100 милилитра течност в ръчния багаж, опростявайки проверките за сигурност и намалявайки времето на опашката.

Припомняме, че от 2006 г. пътниците на авиокомпаниите по света имат право да носят течности не повече от 100 милилитра в своя ръчен багаж.

Правилото бе въведено, след като британската полиция разкри терористичен заговор за детониране на течни експлозиви, маскирани като безалкохолни напитки, по време на редица трансатлантически полети. Конспираторите възнамерявали да сглобят и взривят устройството по време на полет, като налеят водороден прекис и други вещества в бутилки от газирана вода от 500 милилитра и оставят капачките затворени.

Ако заговорът бе успешен, експерти смятат, че щеше да е по-смъртоносен от атаките от 11 септември. Терористите трябваше да се насочат към няколко полета от Обединеното кралство до пет летища в САЩ и две летища в Канада.

Веднага след разкриването на намерението всякаква течност в ръчния багаж е напълно забранена. По-късно забраната беше смекчена: тестовете показаха, че 100 милилитра са безопасен праг за носене на борда, при условие че течностите са проверени.

След 18 години, благодарение на нови и подобрени скенери за сигурност, правилото за 100 милилитра течност ще бъде премахнато в няколко страни.

Използвайки технология за компютърна томография, подобна на използваната в медицината, машините предоставят ясни 3D изображения на съдържанието на чантите на пътниците. Толкова е подробно, че може да се сравни с „дигитално разопаковане“, обяснява производителят на устройството Smiths Detection Group.

Някои европейски летища вече премахнаха правилото. Новите скенери вече се използват на международното летище Teesside в графство Дърам, Обединеното кралство; в Схипхол в Амстердам и на международното летище Леонардо да Винчи в Рим.

След като скенерите бъдат инсталирани, правилото за 100 милилитра ще бъде премахнато за две години. Дотогава пътниците може да не изпитат спестяващите време предимства на новата технология.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Малката тайна на пухкавите пържени филийки – ето какво им слагам вместо прясно мляко и стават мекички и сочни
Next: Никога не слагайте тези 8 неща в съдомиялната, рискувате здравето си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.