Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Път към рая. Семейства на загинали в катастрофа се утешават с необикновена снимка
  • Новини

Път към рая. Семейства на загинали в катастрофа се утешават с необикновена снимка

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
sdasdjaskisyosy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 25 април 2017 г. 9-месечно бебе и две млади майки загиват трагично в автомобилна катастрофа в щата Джорджия.

23-годишната Хана Симънс с дъщеря си Алана и 28-годишната Лорън Бюто били в една и съща кола в град Гейнсвил, когато Хана изгубила контрол и се блъснала в друга кола.

Семействата на двете жени и бебето, загинали в катастрофата, са утешени от тази необикновена снимка, направена на място.

Аниса Ганън, шофьор, попаднал в задръстването, причинено от катастрофата, направила снимка на сцената, за да докаже на шефа си, че закъснява заради пътен инцидент.

Момичето очавало да види сцена на хаос и безредие, но вместо това видяла светлина, водеща директно към небето. Кадърът показва лъч светлина, който грее надолу върху сцената и две по-светли петна, които сякаш летят над останките.

Хана Симънс (в средата), приятелка та й Лорън Бюто (вляво), загиват в катастрофата. Източник: Facebook/Paige Wilson

Лелята на Ганън, Тара Нобъл, казва пред TODAY, че това изглежда като „пътека към рая“.

Въпреки че повечето хора биха обяснили светлината като отблясък на предното стъкло или отблясък на обектива, Ноубъл кавза, че не това е смисълът – и че тя „не вярва в съвпаденията“.

„Това донесе спокойствие на семействата, независимо дали е отблясък или не“, казва тя. „В общи линии е неописуемо и наистина изглежда, че те [Симънс и Буто] си отиват.“

Ноубъл стигнала до майката на Хана Симънс, Джуди, която казва, че снимката е дар.

„Тази снимка е направена с причина – за да ми даде здрав разум“, казва майката на загиналата. „Хана беше и моята най-добра приятелка и тя ме гледа от небето.“

Пейдж Уилсън, братовчедка на Хана Симънс, добавя: „Без съмнение това е някакъв знак“.

„Спокойна съм с това, защото знам, че те са на по-добро място от нас сега“, казва друга роднина на име Джоди Картър.

„Спря ми дъха. Тръпки покриха тялото ми. И тогава ме обзе спокойствие“, споделя тя.

„Виждам как Бог ги отвежда на небето. Техните духове, техните сфери са там горе. Няма друго обяснение.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 23-годишната Вероника от Пловдив е най-младата тираджийка у нас
Next: Близнаци, разделени при раждането си, се намират и разбират, че са водили еднакъв живот

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.